ЦДНА​ - Завод 12 - мачът, в който се решаваше съдбата на единия от играещите отбори, а косвено се решаваше съдбата и на други отбори, завърши 1:1.

Какво докара този резултат?

От една страна ЦДНА игра без нерв, без подчертана амбиция ла спечели. Някои се опитват да оправлаят този отбор: „Та защо сега ще играят? Те играха цял сезон добре - сега могат да си починат. Да му мислят другите“. В това има нещо много вярно. То мо жеше да оправдае изцяло поведението на ЦДНА, но само при едно условие - ако противникът поне играеше така, както би трябвало да играе застрашен от изпадане отбор. Така ли обаче игра Завод 12? Присъствуващите могат да потвърдят с пълно единодушие - не. Топката се разкарваше по игрището, двата отбора се надпреварваха да правят пропуски, а времето течеше. Но ето, въпреки всичко, въпреки безкрайно „хрисимата“ игра, срещу Завод 12 бе отсъден наказателен удар. Божков стреля, топката се удари в стената, върна се у него и той с прекрасен и силен удар я прати в мрежата. Играчите на Завод 12 се опитаха да оспорят гола, съдията А.
Златарев се посъветва с помощника си и посочи центъра. А в това време в 9-метровия кръг стана набързо малко съвещание. Божков, Манолов, Панайотов с много малко признаци на доволство от постигнатия гол чакаха подновяването на играта. И когато тя бе подновена, сред публиката зашумяха. Започна много чудна игра - Божков подава назад, Цветков отбива една топка... високо пред собствената си врата, Манолов подава „по погрешка“ на Иванов, Янев слиза по крилото, освобождава се и центрира... в краката на намиращия се 10-тина метра зад линията на подаването Крамаренко и т. н. Резултатът от тази „игра“ не закъсня. Манолов твърде лесно допусна Трендафилов да поеме една висока топка, не му попречи изобщо при овладяването й, а после при удара, и Найденов бе принуден въпреки плонжа си да я извади от мрежата. 1:1. Така дойде и краят.

източник вестник „Народен спорт“