Седемнайсет пъти бяха играли на стадион „Ивайло“ „Етър“ и ЦСКА и само в четири от тях победата е била за великотърновските футболисти (за последен път на 13 октомври 1985 г.). Новото издание на този двубой бе с особено значение - за първи път „Етър“ посрещна като действащ шампион временния лидер и най-сериозен кандидат за титлата му. Колко много желаеха да поведат „виолетовите", как искаха да докажат, че разликата от 10 точки не е реален показател за моментната сила на отборите.

Видяха и седемте хиляди най-верни привърженици на шампиона, и телевизионните зрители от страната. Макар че бе вкаран само един гол, мачът напомни за атмосферата на големия футбол, която сме свикнали да свързваме по-често с изявите на чужди, а не български състезатели - скоростни отигравания, безкомпромисност и твърдост в двубоите, точни удари.

Развитието на мача подложи на своеобразен тест за бърза реакция към изменящата се обстановка и играчи, и треньори. След сблъскване с Видов бе заменен Червенков, а мястото му в центъра на защитата зае Цветанов. Справи се добре, прояви активност в атака, тъй както и оказалите се на непривични за тях позиции на крайни защитници Георгиев и Петков. С общи усилия великотърновци обезличиха силната „дясна двойка“ на ЦСКА Е. Димитров - Нанков. Това принуди Аспарух Никодимов да смени и двамата с нападателите Димитров и Праматаров. Попиванов притъпи „скритото оръжие“ на ЦСКА (по думите на Георги Василев) Андонов. Играчите на „Етър“ пресираха успешно своите съперници, прекъсваха в зародиш атаките им, не им даваха възможност за продължителни разигравания и търсене на извеждащ пас. С всяка изминала минута печелеха предимство с бързината на действията си, изпреварваха армейците в онези части от секундата, които столичани загубиха още в сряда на своя стадион срещу „Хамбургер“.

Нямаше и увереността в собствените сили, с която ЦСКА разколебаваше противниците си у нас, а когато се изчерпаха и физическите им сили, „червените“ зачестиха нарушенията. Дочев пое пътя към съблекалнята след фаул, който бе записан в протокола като „грубо спъване в голова ситуация", а Марашлиев не сдържа нервите си, удари с лакът Гавалюгов и получи също червен картон. До този момент играта се диктуваше от етърци, те бяха повели и в резултата след чудесен добре отрепетиран удар на Георгиев от статично положение. Останали с двама души по-малко, армейците откриха своите „неприкосновени запаси от сили", държаха в напрежение публиката до последния съдийски сигнал. „Златният“ им шанс за изравняване бе пропуснат от Лечков три минути преди края на мача - гредата запази двете точки за тези, които направиха повече, за да ги заслужат.

Това бе отбелязано и от бившия играч на ЦСКА и настоящ помощник-треньор на олимпийския отбор Пламен Марков. „Футболът е нелогична игра - сподели той. Резултатът можеше да бъде и 1:1, и 2:0 за „Етър“. Моментът за среща с шампиона бе възможно най-неподходящият за ЦСКА - и психологически, и като физическо състояние на играчите. Те са с добри качества, но нямат нужния опит да превъзмогнат такива ситуации."

В състава на столичани имаше и един абсолютен дебютант - младият Росен Кирилов (син на известния видински футболист Йордан Кирилов - Ганди). Макар да бе разбрал, че ще играе вечерта преди мача, той се справи добре с напрежението и със задачата да пази Йорданов, а после да помага на Парушев в оголения център на отбраната. Още един защитник, но от другия отбор - Цанко Цветанов, ознаменува стотния си мач в „А“ група с два различни поста - като ляв бек и стопер.

Шампионът победи лидера и показа, че въпреки несполуките си на старта не се предава, иска и може да върви напред към по-високите етажи на таблицата. Или, образно казано, етърци измайсториха виолетова клетка за червените лъвове.

източник вестник „Футбол“