Много отдавна градският стадион - освежен в нова премяна - не бе виждал толкова много зрители! Интересът бе оправдан, а и русенските почитатели на най-популярния спорт бяха зажаднели да видят футбол от по-висока класа. Те запълниха трибуните не само, за да изразят задоволството си от успешния дебют на „Дунав“ в групата на майсторите, но и да видят силния отбор на гостите. И навярно не съжаляват, че не останаха пред телевизорите да наблюдават мача, а дойдоха на стадиона, където може най-добре да се почувствува атмосферата, пулса на спортната битка. Такава, в истинския смисъл на думата нямаше, защото още от самото начало домакините бяха респектирани от силата и класата на противника. И не можаха, въпреки всички опити, да покажат истинските си възможности. Все пак през първото полувреме на моменти те имаха дори лек превес. Но им липсваше увереност и хладнокръвие в завършващата фаза на атаката. Може би ако Петков не бе проиграл двете си златни възможности, мачът щеше да има съвсем друг развой, но общо шансовете на „Дунав“ за успех бяха малки. Армейците играха привидно с лекота, но загатнаха, че са добре балансиран отбор, който трудно може да бъде надигран и победен. Голямо достойнство, безспорно, е коректната и с много кавалерски дух игра, за което безспорно дял има и обективното съдийство.

източник вестник „Народен спорт“