След последната голяма победа на Отбора на Софийския гарнизон над пловдивския „Локомотив“ и доброто представяне на отбора на моряците в софийската му среща, хилядите зрители, които бяха изпълнили днес до последното място трибуните на „Колодрума“ очакваха с право един голям двубой. Това обаче не се потвърди. Отборът на моряците спечели сравнително лесна и заслужена победа, която с оглед на показаното на терена би трябвало да бъде с по-голям резултат. Срещата бе нагледен урок за тактическото превъзходство на единия отбор (ВМС) и тактическата безпомощност на другия.

Отборът на ВМС игра през цялото време много бойко, бързо и правилно. Крайната отбрана и полузащитниците демонстрираха отлично съчетаване на зонова защита с плътно покриване на противниковите състезатели. Нападенията моряците провеждаха с бързите си крила и особено чрез Богданов (№11), които маневрираха и атакуваха на широк фронт. По този начин се получаваше разредена защита в отбора на гостите, а това като логическа последица доведе до образуването на коридори, в които нападателите на ВМС се врязваха и застрашаваха опасно вратата. Те бяха улеснени и от несигурната игра на Енишейнов и за това провеждаха нападенията си предимно от дясно. Алексиев (№8) играеше много назад, но на моменти се явяваше пред вратата на противника като много опасен блуждаещ нападател, непокрит от никого. Това стана причина той да отбележи единственият гол за отбора си. При едно озоваване пред вратата на Геренски в 12-та мин. той бе оставен съвсем сам и от 3 м постигна гол.

Отбора на Софийския гарнизон показа неузнаваемо слаба игра. Сигурно и умно в отбраната игра само Ракаров като централен защитник. Той обезвреди напълно Димитров (№9), който поради това бе принуден да играе или отдръпнат много назад, или срещу несигурния Енишейнов. Полузащитниците Цанов и Стоянов играха мудно и без творчество. Най-слабата част на отбора обаче бе нападателната петорка. За това говорят най-добре само двата отправени удара във вратата на Дервентски. Това не бе случайно. Играейки крайно мудно и вяло, те губеха почти всяка първа топка и не можаха да проведат никакви комбинации. Почти всички състезатели от отбора играха без амбиция и воля за победа. Софийските нападатели се увлякоха в прекалено твърда игра, което стана причина да бъдат маркирани срещу тях голям брой наказателни удари.

Съдията на срещата М. Маринов бе зле подпомаган от страничните съдии и отсъждаше много несъществуващи нарушения. Той ръководи несигурно, безпринципно, бе слабо подвижен. С ръководството си той ощети отбора на Софийски гарнизон.

източник вестник „Народен спорт“