Мнозина смятаха, че „канарчетата“ няма да се напрягат много в мача си срещу ЦСКА, за да запазят сили за финала за Купата на България в сряда. Не така мислеха обаче самите футболисти. „Една победа срещу ЦСКА би била истински психологически допинг за нас преди финалния мач с „Левски - каза преди срещата капитанът на пловдивчани Петър Зехтински.

Домакините успяха в отличен стил да потвърдят думите на своя капитан. А мачът съвсем не започна добре за тях. Още в началото се разбра, че метачът Хорозов ще остане на пейката поради неотшумяла контузия. Не стига това, ами в 24-ата мин Раков неразумно фаулира Филипов отзад и съдията Л. Ангелов му показа червения картон. Веднага падна и голът за гостите и на практика пловдивчани се озоваха в нокдаун - с гол в пасив и човек по-малко. В такава ситуация отборът или рухва, или мобилизира всичките си съпротивителни сили, за да промени съдбата си. С „Ботев“ се случи второто. Макар и невъзстановен, Хорозов бе вкаран в боя, за да запуши пробойната в защитата. Целият отбор с някаква невероятна стръв се хвърли към вратата на Стоянов и се случи нещо, което не се среща често в такива двубои - с 10 души само за 5 минути отборът обърна резултата в своя полза. Това стана след отлично изпълнени преки свободни удари от Зехтински и Зайцев.

На тежкия и подгизнал терен се видя, че „Ботев“ не е само отбор, който се отличава с атрактивна и технична игра, а неговите футболни стойности вече включват добра тактическа култура и разумно разпределяне на силите в една екстремална обстановка.  Зехтински (жалко, че иска да се разделя с футбола) пак игра за трима. През второто полувреме се върна в защита и показа, че и в тази зона няма тайни за него. Ала не само той - всички до един изгоряха докрай в огъня на тази победна битка. Дори младите, които си падат по атракцията, по самостоятелната изява, този път пренесоха блясъка си в полза на общото дело.

Армейците бяха достоен съперник - най-добрият, който е гостувал през този сезон в Пловдив. Бореха се за всяка педя от терена и през второто полувреме, когато ботевци започнаха да отпадат физически, те наложиха своята воля и изглеждаше, че е въпрос на минути да обърнат нещата в своя полза. И точно тогава, в 77-ата мин Филипов си изпроси червен картон, след като вече имаше жълт, и силите на терена отново се изравниха. Това беше вторият съдбовен момент в мача. От тук нататък натискът на столичани бе по-скоро стихиен, отколкото разумен. А и постройката на играта им, ориентирана изцяло около конструктора Георгиев, който не се чувства добре на мокър терен, доведе до известно еднообразие в техните действия. Може би Бакалов и Дончо Донев трябваше далеч по-рано да поемат върху себе си част от отговорността по организацията на играта.

Но така или иначе, в този мач армейците отстъпваха на своите съперници и им остава утехата, че станаха съавтори на един голям шампионатен двубой.

източник вестник „Футбол“