В последния мач от първенството шампионът ЦСКА и кандидатът за бронзовото отличие „Ботев“ си поделиха по една точка в мач, който старши треньорът на гостите Никодимов нарече „приятен", а зрителите го възприеха единодушно като непристойна комедия, в която действащите лица в червено и жълто-черно заслужено бяха изпратени от терена с гневни освирквания.

Началото на този мач не предвещаваше такъв грозен финал. Гостите заиграха в бързо темпо, като с едно докосване се стремяха да изскочат зад защитата на „Ботев“. В 4-ата мин съобразителният Метков догони една отправена в коридор топка от Киров, но в момента, когато се беше откъснал... се сблъска с тичащия до него Марашлиев. Макар и по-редки, атаките на шампионите бяха по-технични и по-опасни. Драганов, Андонов, Марашлиев, Метков и Нанков с бърза и технична игра поставиха на изпитание отбраната на „Ботев“.

Гено Добревски, Хвойнев, Зайцев прекалено дълго задържаха топката и пропуснаха отличната възможност да комбинират със заелите добра стрелкова позиция съиграчи. Определеният от списание „Гол“ за най-техничен играч в шампионата Искренов не изигра технично нито една ситуация и през целия мач дори веднъж не улучи вратата на Велинов. В 15-ата мин и в 30-ата той искочи сам  срещу вратата на гостите, но първия път не улучи топката, а втория - вратата.

В 32-ата мин след бърза контраатака Марашлиев върна технично топката към Андонов, който с далечен удар изненада Кулиш - 0:1. В 48-ата мин ударът на рожденика Зайцев бе с мъка париран от Велинов и Гено Добревски съобразително отправи отбитата топка в мрежата - 1:1.

Това равенство като че ли задоволи и двата отбора. Играчите продължиха в бавно темпо - вървешком да си подават безцелно топката. От дълга приспивна песен ги изкара Марашлиев, който в 80-ата мин с точен изстрел порази за втори път вратата на Кулиш. Последните десет минути бяха истинска комедия от грешки. Отбраната на гостите загуби изведнъж желание за игра, но Коилов, Искренов, Хвойнев, Зайцев, Бакалов и Костадинов почти от голлинията  улучваха не мрежата, а тялото на вратаря Велинов. Тежестта падна изцяло върху вратаря, ала борбата не беше равностойна - в нападението дори се включи и защитникът Кочев, който на свой ред от голлинията пропусна да изравни. В самия край на мача все пак той поправи грешката си и оформи резултата на 2:2. Съдията Гергинов можеше вече да даде край на комедията, която вместо с аплодисменти, бе изпратена с дълги освирквания.

Съвсем разбираемо е удовлетворението, което Никодимов изказа след мача, че отборът му изпълни задачата минимум и не загуби в Пловдив. Но не загуби ли нещо по-важно?

източник вестник „Футбол“