На електронното табло часовникът сочеше точно 92 минути и 25 секунди, когато след изпълнения свободен удар Хазенхютъл се наведе и пропусна топката, Киров и Павлов не реагираха и възползвалият се от неочакваната си свобода Коглер я насочи с глава в мрежата - 3:1 за „Аустрия“. Стадионът онемя... После се взриви от неочаквано щастие... В нашата група на мнозина се навлажниха очите. Съставът на ЦСКА утежни неимоверно много положението си в европейския турнир за КЕШ.

На пресконференцията треньорът на домакините Щесъл между другото произнесе една дума, с която пределно точно изрази най-главното: Нашите състезатели бяха КОНЦЕНТРИРАНИ докрай. А Хазенхютъл обясни какво е взаимодействието при заученото положение, с което бяха отбелязани първият и третият гол. Остава да добавим, че и трите гола бяха направени от статични положения. На другия ден на аерогарата при отлитането шефът на австрийския паспортен отдел подхвърли: „Сега нас не ни е страх и от срещата между националните отбори!“...

Мачове с подобна развръзка не са рядкост в световната практика. Достатъчно е да се замислим и да изброим десетки. На тях се крепят очарованието и непредсказуемостта на футболната игра. Неприятно е, когато те се дължат на хронични слабости, много често определяни като случайни. Разковничето е, макар и по-късно, точно тук да бъдат концентрирани усилията, за да се поправи стореното.

Ако трябва да се спрем на предисторията на срещата, струва ми се, че ЦСКА най-напред не обърна достатъчно сериозно внимание на обстоятелството, че проявите на отбора бяха проучвани внимателно месеци наред. Достатъчно е само да споменем, че треньорът Щесъл освен мачовете от вътрешното ни първенство наблюдава лично и турнира в Исландия — двете срещи с „Барселона“ и „Брюж“. Като резултат от тези наблюдения играта на „Аустрия“ според възможностите на състава бе много сполучливо планирана. В защитен план ключов играч се оказа Шмидт, който оперираше в средата на терена. Той пръв заставаше на пътя на всяка нападателна акция на ЦСКА, като или забавяше скоростта на развитието й, или пренасочваше движението й в удобна за отбора му посока. Той бе в центъра на едно защитно ядро, съставено от Биндер и Просеник, което много бързо се отдръпваше назад и заедно със защитниците Коглер, Цак и Айгнер създаваше един наситен блок от 6 души в непосредствените подстъпи към своята врата. Той стана гробница не само на много от атаките на нашия шампион, но и създаде до голяма степен измамното чувство, че те дирижират развитието на играта. Необходимо е да се каже още, че този замисъл успя и заради това, че съставът на ЦСКА не предприе почти никакви опити да активизира играта си по фланговете, да наруши неговата организираност и да получи в замяна ефективност за привидно активната си игра. В стартовия състав имаше поне двама души, които можеха да се заемат с тази задача. Отдясно Нанков, който се прояви, но в комбинационен план, и Андонов отляво, който подчертано се придържаше към игра в дълбочина. За съжаление, разрешение не бе потърсено и сред записаните резервни състезатели. При явното открояване на по-високото индивидуално майсторство на състезателите на ЦСКА и очевидната лекота, с която те боравеха с топката, би могло да се очаква, че при едно по-целенасочено развитие на атаките опасните положения пред вратата на „Аустрия“ биха могли да бъдат много повече. 

Другата невралгична точка бе организацията на игра на ЦСКА в средата на терена. Можем да приемем, че в известни случаи Метков, Коилов, Андонов, Нанков и Киров, в това число и защитниците, могат да бъдат ориентирани за повече внимание към своя гръб. Но не можем да приемем при една игра на чужд терен, когато противникът предприема рискове и тръгва напред, да бъде атакуван предимно с острието Шишков. Струва ни се, че по-голяма тежест трябваше да бъде отдадена на тия, които излизат от дълбочина, носят изненада, действията им са непредсказуеми и в известен смисъл подчинени на импровизацията. 

На няколко пъти след срещата се изнасяха доводи, че доверието към Шишков се дължи на това, че почти във всеки мач от първенството бележи голове. Това е вярно и на тази среща младежът също изпълни задължението си. Но не е ли много шаблонно тим като ЦСКА да разчита в атака на усилията само на един състезател? 

На фона на тези действия още по-фатална се оказа играта на защитата. Тук бихме искали да споменем едно явление, което е характерно не само за ЦСКА, а и за повечето от съставите на водещите ни клубове. В тяхната селекция по-голямото внимание е насочено към нападателите, които потенциално биха могли да бъдат носители на финансови приходи за клуба, а не към конкретните нужди на съответния тим. Неслучайно в тази среща част от защитниците на ЦСКА изпълняваха персонални задачи, придържаха се в близост до вратата си, не проявиха особен вкус към атаката и въпреки това допуснаха три гола. В това отношение най-добър пример се явява играта на Уруков. След като на срещата с „Берое“ бяха изпробвани два варианта на построяване на защитата, за мача с „Аустрия“ бе избран трети. При това на Уруков бе вменена персонална задача, която той се опитваше съвестно да изпълнява. Затрудненията бяха породени от обстоятелството, че когато се поверява персонална задача на защитник, който играе на фланга, естествено е да се предположи, че на моменти на него ще му се налага да освобождава този фланг, за да следва подопечния си състезател, като му бъде съвършено ясно кой ще го подпомага в тези случаи. Австрийският състезател Хазенхютъл, без да е особено бърз или повратлив, приложи вариант на игра с много позиции по фронта на атаката. Съвсем естествено след известно време Уруков започна да се колебае да го следва ли, или да си пази зоната на фланга. Това му състояние обяснява защо той направи грешки в покриването дори при статични положения. 

Един от най-добрите признаци за качеството на защитата в цялост е, когато се вижда или чувства какво е взаимодействието между самите защитници. Във футболната игра много често и отличният защитник поради различни причини е надиграван. В случая обаче не това е най-тревожното. Същественото е не защитникът да играе безгрешно, защото това е невъзможно, а безгрешно да бъде подпомаган, когато допусне пропуск. Ето това не направиха защитниците между себе си или вратаря към тях. Склонни сме да оценяваме грешките на Велинов именно в този смисъл, когато не поправи грешките на съотборниците си, а те не реагираха достатъчно прецизно при ударите на противниковите състезатели с глава или при бързото и точно построяване на стена.

В практиката са известни много случаи, когато в срещи от европейските турнири са заличавани много по-големи пасиви от три, четири и повече голове. Потенциално това е в силите на ЦСКА. Нещо повече — то би било закономерно. Необходимо е само отборът да намери истинското си лице.

източник вестник „Футбол“ бр.246

Сувенири