Сезон 2020/21

Изиграхме и 11 контролни срещи, в които постигнахме 7 победи, 2 равенства и 2 загуби, а головата ни разлика бе 27:9.

Така бихме могли да закръглим участието ни в официални мачове през този сезон на 47 изиграни мача с 27 победи, 11 равенства и 9 загуби и голова разлика 73:37, а ако добавим към това и контролните срещи получаваме следната равносметка за сезона – 58 изиграни мача с 34 победи, 13 равенства и 11 загуби и голова разлика 100:46.

ВРАТАРИТЕ:

Густаво Бусато: 41 изиграни мача (26 мача за първенство, 5 за купата на България и 10 за Лига Европа); 3906 изиграни минути (първо място за минути в състава) (2473 за първенство, 478 за купата на България и 955 за Лига Европа); 15 чисти мрежи (10 за първенство, 2 за купата на България и 3 за Лига Европа); 3 спасени дузпи (1 за първенство и 2 за Лига Европа); 5 жълти картона (1 за първенство, 2 за купата на България и 2 за Лига Европа); 9 изиграни мача в контролни срещи с 471 изиграни минути.

Бразилецът под рамката на червената врата изпрати позитивен сезон. През втория си такъв се превърна в почти несменяем титуляр, въпреки сериозната конкуренция. Отличи се със силна и постоянна игра, бърза и сигурна намеса при удари от дистанция, близка до префектната игра един на един при откъсване на нападател, железни нерви при изпълнение на дузпи – спаси три през този сезон. Един от най-добре представилите се играчи във финалния мач при завоюването на купата на България. Не е един от най-сигурните играчи при центрирания от пряк свободен или корнер. В есенния полусезон показа и неуверена игра с крака в няколко ситуации, некоординирани действия при избиване с ръка, лоша комуникация със защитата пред него, но в интерес на истината трябва да отбележим, че всичко това бе подобрено през пролетния полусезон. Заговори се за силен интерес от страна на унгарски отбори към него и имайки предвид отличния заместник, може би е време да бъде капитализарано доброто му представяне. При оставане в тима няма как да не продължи да бъде титуляр и в следващия сезон.

Димитър Евтимов: 7 изиграни мача (6 за първенство и 1 за купата на България); 609 изиграни минути (515 за първенство и 94 за купата на България); 5 чисти мрежи (4 за първенство и 1 за купата на България); 2 жълти картона за първенство; 10 изиграни мача в контролни срещи с 495 изиграни минути.

При стабилните изяви на Бусато не получи много шансове, но все пак в по-голямата част от тях се представи стабилно и доказа, че бразилицът играе винаги с едно наум, че там на пейката има някой, който ще се бори за неговото място. Отличен ръст и заставане, като че ли дава достатъчно сигурност при центрирания. Това, което му липсва най-много е игрови ритъм, ако Бусато бъде продаден, може и да се окаже онова, което търсим на вратарския пост за дълги години. Ако ли не, продължава битката с бразилеца за титулярно място.

Ивайло Илиев – 3 влизания в група за мач в Лига Европа; 1 влизане в група в контролна среща.

Младокът записа три престижни групи в Лига Европа, но няма официални минути за червения гранд. Той е част от една група от млади вратари, които се изявяват в младежките формации на ЦСКА и се представят успешно в тях. Рано е да говорим за друго, трябва да захапва всеки евентуален шанс даден му в контролни срещи. Бе даден под наем на Литекс Ловеч за по-малко от два месеца и може би това ще бъде вариант пред него и през следващата година.

Борислав Иванов – 1 влизане в групата за купата на България.

Юношата на Чавдар Етрополе записа името си в тимовия лист за мач с Ботев Ихтиман. Може би щяхме да използваме приблизително подобни думи и за този млад вратар, ако не бяхме научили, че е напуснал школата ни, за да се отдаде на завършване на висше образование.

Алекс Божев – 2 влизания в групата за първенство.

Още едно младо момче на този пост, дошло от школата на Ботев Пловдив, което работи в академия ЦСКА от януари 2020. Тук вече важат думите за Ивайло Илиев, много работа, след което евентуално наем в Литекс Ловеч и борба за всяка дадена възможност.

Илия Шаламанов – Тренков – 3 влизания в групите за контролни срещи.

За него вече сме писали в предходния сезон. Той е с едни гърди напред, имайки предвид, че изкара годината под наем в Литекс Ловеч с не малко мачове зад гърба и със сигурност е опция за трети вратар, или дори втори, ако се стигне до продажба на Бусато и се прецени, че е време той да се нагърби с поста на втори вратар в селекцията. Наемът му беше прекъснат колкото да запише пейка в три от контролните срещи през зимната подготовка, след което се завърна в Ловеч. Показва добро заставане и приличен рефлекс, най-трудното е да се прецени дали ще успее да израсте достатъчно за първия отбор на червените.

ЗАЩИТНИЦИТЕ:

Юрген Матай: 40 мача (25 мача за първенство, 6 мача за купата на България и 9 мача за Лига Европа); 3705 изиграни минути (2275 за първенство, 572 минути за купата на България и 858 минути за Лига Европа); 3 гола (3 за първенство); 9 жълти картона (6 картона за първенство, 2 за купата на България и 1 за Лига Европа); 10 изиграни мача в контролни срещи с 676 изиграни минути и 2 жълти картона.

Първата от двете нидерландски кули в защитата на ЦСКА. Започна по-скоро колебливо и много от феновете на тима се питаха защо бе привлечен. С идването на Акрапович и налагането на формация с трима в защита изчисти доста играта си, започна дори да бъде основен играч в сърцето на отбраната. Идването на Любослав Пенев му подейства още по-добре, а и партньорството му с Мено Кох даде много поводи за усмивки на лицата на същите тези запалянковци, а започна и да бележи голове с глава при статични изпълнения. Има отлично позициониране, много трудно е да бъде надигран при играта с глава както в защита, така и в нападение. Притежава чудесен футболен поглед, а диагоналните му центрирания към крилата дават начало на доста атаки по фланговете. Не се страхува да навлезе дълбоко в централната зона както, когато преследва тарана на противника, така и, когато сам трябва да изнесе бързо топката. Отлично впечатление на растеж в хода на сезона.

Брадли Мазику: 38 изиграни мача (25 мача за първенство, 5 за купата на България и 8 за Лига Европа); 3300 изиграни минути (2070 минути за първенство, 464 за купата на България и 766 за Лига Европа); 1 гол (1 гол за първенство); 2 асистенции (1 асистенция за първенство и 1 за купата на България); 8 жълти картона (5 картона за първенство, 1 за купата на България и 2 за Лига Европа); 11 изиграни мача в контролни срещи със 712 изиграни минути с 3 асистенции.

Конгоанецът е може би най-добрия ляв бек в българското първенство в момента. Изключително бърз и маневрен, участва добре както в защита, така и в атака. Влиза отлично в центъра на терена, създавайки числено предимство, може и да дублира фланга и да центрира, не се страхува да преодолее противник или да влезе в битка. Не се чувстваше комфортно единствено в ролята на халф-бек в схемата на Акрапович и определено се поумори в края на пролетния полусезон, но с идването на Пенев, всичко отново си дойде на мястото. Говори се за огромен интерес към него зад граница, но всеки един фен се надява той да остане в тима.

Тибо Вион: 27 изиграни мача (19 мача за първенство, 3 за купата на България и 5 за Лига Европа); 2264 изиграни минути (1638 за първенство, 231 за купата на България и 395 за Лига Европа); 2 гола (2 за първенство); 1 асистенция (1 за купата на България); 8 жълти картона (4 за първенство, 2 за купата на България и 2 за Лига Европа); 9 изиграни мача в контролни срещи с 514 минути, 2 асистенции и 1 жълт картон в тях.

Фразнцузинът дойде доста по-късно от другите летни попълнения и по-слабата му физическа подготовка се отрази в представянето му като част от защитното каре в началото. Представи се много по-уместно във формация с трима в защита, която сякаш му пасна идеално в ролята на халф бек, имайки предвид, че беше много полезен в атака, а и имаше кой да покрие гърба му. След това стана ясно, че е изключително поливалентен играч, който беше използван в хода на сезона като десен бек, десен халф-бек, ляв бек, дефанзивен халф и дясно крило. Задължително е за всеки силен отбор да има такъв многофункционален състезател, за да покрива дупките в хода на дългия сезон. Добрите му страни – борбен и неизтощим, силен удар от дистанция, усет за включване в атаката, добро центриране както от игра, така и от статични положения. Трябва да прибави малко в защитен план и да намали картоните.

Валентин Антов – 26 изиграни мача (16 мача за първенство и 10 за Лига Европа); 2333 изиграни минути (1378 минути за първенство и 955 минути за Лига Европа); 2 гола (2 гола за първенство); 1 асистенция (за първенство); 6 жълти картона (4 за първенство и 2 за Лига Европа); 8 изиграни мача в контроли с 496 минути и 2 гола.

Младият вицекапитан на ЦСКА започна своя шести сезон с червената фланелка на първия тим. След изтичането на зимната подготовка се присъедини към Болоня Италия. Там изигра едва 4 мача, но това е нещо нормално за млад играч в толкова силно първентсво. За червените бе изключително стабилен и сигурен, с прекрасно позициониране, твърд и безкомпромисен, но никога груб, изключително внимателен и полезен както в защита, така и в започване на изграждането на атаките. Игра отлично както с двама, така и с трима централни защитници. Един от най-силните централни защитници въобще в България.

Пламен Гълъбов: 26 изиграни мача (19 мача за първенство, 2 за купата на България и 5 за Лига Европа); 1876 изиграни минути (1281 минути за първенство, 188 за купата на България и 407 за Лига Европа); 5 жълти картона (3 картона за първенство, 1 за купата на България и 1 за Лига Европа); 9 изиграни мача в контролни срещи с 454 изиграни минути.

Защитникът-жокер в нашия състав. Няма значение дали влиза като централен защитник с двама или трима в защита, дали като десен бек, той играе винаги на 100%. Няма да е този, който ще блесне с пасове от дълбочина или друга солова изява, но ще се бори с нападателите на противника до краен предел без да поема излишни рискове. Не създава напрежение с претенции или необмислени изказвания, типичен играч, който е готов да сграбче предоставените му шансове. Задължителен играч за ротацията в отбраната, а също и личност, на която може да се разчита.

Иван Турицов: 26 изиграни мача (18 мача за първенство, 5 за купата на България и 3 за Лига Европа); 1620 изиграни минути (1217 минути за първенство; 330 за купата на България и 73 за Лига Европа); 1 асистенция (1 за първенство); 6 жълти картона (3 за първенство и 3 за купата на България); 1 червен картон (1 за купата на България); 11 изиграни мача в контроли с 553 изиграни минути и 1 жълт картон.

Младокът започна сезона неуверено в резултат на лечения от контузии и Ковид -19. Игра сякаш не на себе си, а при Акрапович не успя да се наложи като халф-бек и седна на пейката в голяма част от мачовете. Съдбата на това момче е странно свързана с Любо Пенев. Със завръщането му на кормилото, сякаш преоткрихме нашия Турицов. Борба за всяка педя терен, сноване по целия фланг до последните минути, дублиране на фланга и центриране. Със силните си игри в последната част на сезона, отново влезе в радара на националния отбор на България, нямаме съмнение, че точно там е неговото място. Трябва и той да поизчисти картоните, червения му картон през сезона е абсолютно незаслужен, беше даден за неправилно дишане.

Петър Занев: 24 изиграни мача (19 изиграни мача в първенство, 1 за купата на България и 4 за Лига Европа); 2008 изиграни минути (1535 изиграни минути за първенство, 94 за купата на България и 379 минути за Лига Европа); 6 жълти картона (5 картона за първенство и 1 за Лига Европа); 1 червен картон (1 картон за първенство); 8 изиграни мача в контролни срещи с 473 изиграни минути и 3 жълти картона.

Капитанът на ЦСКА изигра последния си мач за тима и изпраща един противоречив сезон. И той изтърпя контузия и прекара Ковид-19 като може би това го извади за дълго от релси. В началото игра титуляр в двойка централни защитници, след това загуби това място, за да се завърне вляво на тройката централни при Акрапович. Очакваше се това да му помогне, имайки предвид, че се справя отлично като ляв защитник, но и в тази формация направи нетипични за играта му грешки и неточности. Последва загуба на титулярното място в защитата при Пенев и спорадични изяви като ляв бек. Но дори това да не беше най-добрият сезон в кариерата му, никой не може да оспори огромната му роля в съблекалнята и на скамейката, където е работата на един истински лидер! Благодарим ти, Капитане!

Мено Кох: 18 изиграни мача (13 мача за първенство и 5 за купата на България); 1636 изиграни минути (1158 минути за първенство и 478 минути за купата на България); 2 гола (2 гола за първенство); 1 асистенция (1 асистенция за купата на България); 4 жълти картона (3 картона за първенство и 1 за купата на България); 1 изигран мач в контролна среща с 90 изиграни минути.

Втората нидерландска кула в защитата на ЦСКА дойде през зимната пауза и почти веднага се превърна във важна част от триото в отбрана при Акрапович. След идването на Пенев, тандемът с Матай се превърна в една от най-сигурните части на червения пъзел. Хладнкокръвен по северен начин и уверен във възможностите си, печели почти всеки дуел във въздуха, както в отбрана, така и в нападение. Заедно с Матай се превръщат в огромна заплаха при всяко центриране от статично положение, но основата на ефективността и на двамата се дължи в добрата игра с крака, възможност да започнат разиграванията и концентрираност във всеки момент. Железни нерви и капитански дух, не случайно в предишните си отбори е бил именно такъв. Отлична придобивка.

Асен Дончев: 2 изиграни мача (2 мача за първенство); 117 изиграни минути (117 минути за първенство); 1 изигран мач в контролна среща с 18 изиграни минути.

Както се вижда малко минути за младия състезател, но затова виновна е тежката контузия и последвалата операция в Германия. В края на първенството изигра един пълен мач и още едно влизане в игра като се представи на прилично ниво като десен бек, въпреки че в младежката формация играе главно като крило. Добра бързина и пласиране, плюс желание за игра, но всичко тепърва трябва да бъде доказано. В интерес на истината предвид добрата игра на десните ни бекове е твърде възможно да бъде даден под наем в Литекс Ловеч през следващия сезон, за да натрупа игрова практика.

Александър Бучков: 2 изиграни мача (2 мача за купата на България); 37 изиграни минути (37 минути за купата на България); 4 изиграни минути в контролни срещи със 174 изиграни минути.

Младокът направи най-важната крачка в кариерата си – дебют за първия ни състав. Затвърди го с още едно влизане в игра, но предстои най-важното да започне да играе. В интерес на истината в контролните срещи загатна, че притежава многофукционалност и огромна борбеност, както и достатъчно бързина, които са атестат за позицията, на която играе. По-скоро и тук ще е по-вероятен период на адаптация към мъжкия футбол под наем в Литекс Ловеч.

Ангел Лясков – 3 влизания в групата за контролни срещи.

Започна подготовка в ЦСКА, след което за негово добро бе продаден в Олимпия Любляна Словения, където не успя да се впише. След това се завърна в един отбор в България, където също не успя да заиграе на ниво. Това със сигурност означава добра преценка на ръководството, но и с риск да влезем в една друга тема ще кажем и нещо друго. В България съществуват два отбора, за които най-главна цел на съществуване е да наранят феновете на ЦСКА, привличайки играч, играл в червения отбор. С този трансфер, като че ли се доказа, че честото прибягване до тази схема доведе до имунизиране на червената общност, която започна да реагира все по-правилно – с насмешка.

Божидар Чорбаджийски – 1 влизане в групата за контролна среща.

Бившият капитан на армейците започна сезона с армейците, за да се присъедини към Стал Мелец Полша. При все големите сантименти, които изпитваме към юношата на ЦСКА, не можем да кажем, че и това му излизане зад граница се превърна досега в супер успешно мероприятие. Продължаваме да твърдим, че като чисто футболни качества има достатъчно за добра кариера, остава въпросът защо не успява да се наложи като основна фигура в отборите си досега. И тук обаче трябва да признаем отличните ходове на пазара в защитен план в ЦСКА.

ПОЛУЗАЩИТНИЦИТЕ:

Тиаго Родригеш: 43 изиграни мача (първо място по мачове в състава) (27 мача за първенство, 6 мача за купата на България и 10 мача за Лига Европа); 3060 изиграни минути (2088 минути за първенство, 481 за купата на България и 491 за Лига Европа); 7 гола (3 гола за първенство, 1 гол за купата на България и 3 гола за Лига Европа); 8 асистенции (първо място по асистенции в състава) (7 асистенции за първенство и 1 за Лига Европа); 6 жълти картона (5 картона за първенство и 1 за купата на България); 9 изиграни мача в контролни срещи с 539 изиграни минути с 3 гола и 1 асистенция.

Ако погледнете статистиката внимателно би трябвало да разберете, че става дума за най-креативния ни футболист. Ако се вгледате в статистиката му през всичките 4 сезона досега и сходните му данни ще забележете и още нещо – постоянство. Ако пък изгледате всички мачове през сезона ще откриете, че в хода на годините Тиаго израстна неимоверно и от типичен атакуващ полузащитник се превърна в плеймейкър, който обаче може да защитава еднакво добре. И не случайно в този ред на мисли при всички треньори през сезона и при всички схеми на игра Тиаго беше и остана основна фигура, нещо повече беше истински лидер и заслужен капитан на отбора в много от мачовете. Тупалките му срещу Базел Швейцария и Рома Италия са образец за важността на шутирането извън наказателното поле. В момента на писане на тези редове не знаем дали Тиаго ще бъде продаден или ще остане в тима, със сигурност ще остане в сърцата на всички червени привърженици като виртуозен футболист и истински отдаден професионалист. Ако все пак напусне, ще трябва да се решава ребус кой да бъде неговия заместник.

Амос Юга: 42 изиграни мача (27 мача за първенство, 3 за купата на България и 10 за Лига Европа); 3449 изиграни минути (2342 минути за първенство, 290 за купата на България и 817 за Лига Европа); 6 асистенции (3 асистенции за първенство, 1 за купата на България и 2 за Лига Европа); 11 жълти картона (първо място по жълти картони в състава) (8 картона за първенство, 1 за купата на България и 2 за Лига Европа); 1 червен картон (1 картон за първенство); 10 изиграни мача в контролни срещи с 506 изиграни минути с 1 асистенция и 1 жълт картон.

Не е тайна, че чистия брой на полузащитниците бе силно редуциран в хода на този сезон и това наложи преквалифициаренето на някои защитници и големия брой минути и мачове, които изигра Юга в хода на сезона. Отличната му физическа форма не позволи това да бъде забелязано, но в последните мачове от сезона позагуби малко свежест. Амос се превърна в кошмара на полузащитниците на българските отбори, а и на тези от Европа, с които се срещна. Изключително силен физически, с отлично позициониране, което компенсира малко по-бавния му старт на моменти. С огромен принос в отнетите топки от противника, но и на второ място по асистенции в състава (прибавяме и най-важната такава на финала за купата на България). Може да добави в два аспекта, удари от дистанция (абсолютно пожелателно) и по-малки картони при нервни изблици (задължително). Няма схема на игра, в която да не се впише, нито пък противник, който може да го обезличи.

Жеферсон Телес: 24 изиграни мача (14 мача за първенство, 4 за купата на България и 6 за Лига Европа); 1744 изиграни минути (947 изиграни минути за първенство, 311 за купата на България и 486 за Лига Европа); 2 асистенции (1 асистенция за купата на България и 1 за Лига Европа); 5 жълти картона (1 картон за първенство, 1 за купата на България и 3 за Лига Европа); 6 изиграни мача в контролни срещи с 275 изиграни минути.

Да, грешката е вярна. Жеферсон бе успешно преквалифициран от ляв бек в дефанзивен полузащитник, процес, който започна през миналия сезон, но бе доведен до сполучлив край в този, имайки предвид и донякъде голямата дупка, която се отвори в халфовата линия, не като качество, а като количество. Това, за което бе взет в лявата защитна формация, бе реализирано в средата на терена. Непрестанна борба, доста отнети топки и в същото време възможност да се изнася топката достатъчно бързо и сигурно. Като гаранция за добрите ни думи можем да посочим огромния брой фалове извършени срещу самия него (тук би могъл да намали разправиите със съдиите след тях) и засиления интерес към негов трансфер.

Юнус Санкаре: 23 изиграни мача (12 мача за първенство, 1 за купата на България и 10 за Лига Европа); 1554 изиграни минути (710 минути за първенство, 94 за купата на България и 750 за Лига Европа); 3 гола (3 за първенство); 3 асистенции (3 за Лига Европа); 5 жълти картона (3 картона за първенство и 2 за Лига Европа); 1 червен картон (1 за първенство); 7 изиграни мача в контролни срещи с 397 изиграни минути с 2 гола.

Безспорно талантлив футболист, доста чепат характер. Дойде със завидна визитка и персонални проблеми и в предишните отбори, напълно препотвърди всички очаквания. Техничен и с добро позициониране и удар, имаше да наваксва в кондиционно отношение. Успя да покаже сложния си характер след като беше сменен, и то при двама от треньорите, не се влагаше във всеки един от мачовете. Честно казано при тези условия и при извадени пари за трансфер в момент на пандемия и при ясното желание на самия футболист да се раздели с тима, варианти да остане в ЦСКА просто нямаше. И в Гърция показа същото, което и тук, безспорни качества, но и липса на постоянство и желание за себеотдаване.

Стефано Белтраме: 19 изиграни мача (13 мача за първенство, 1 мач за купата на България и 5 мача за Лига Европа); 683 изиграни минути (427 минути за първенство, 40 за купата на България и 216 за Лига Европа); 2 гола (1 гол за първенство и 1 за купата на България); 1 асистенция (1 асистенция за купата на България); 2 жълти картона (2 картона за първенство); 3 изиграни мача в контролни срещи със 183 изиграни минути с 1 гол.

Въпреки честата смяна на треньори при нито един италианецът не успя да излезе от ролята на резерва. Имаше някои проблясъци, включително и през този сезон, но не достатъчни да убедят, че има сили да се превърне в нещо повече от това за тима. Този факт, а и желанието му да играе по-често доведоха до раздяла и трансфер в Португалия. И там нещата по-скоро не се промениха за Стефано. Както написахме и в предходния обзор още една жертва от Апенините в средата на терена, която не успя да се нагоди към лошите терени и твърдата игра на противниците в България.

Федерико Варела: 12 изиграни мача (10 мача за първенство и 2 за купата на България); 721 изиграни минути (602 минути за първенство и 119 за купата на България); 5 асистенции (5 асистенции за първенство); 2 изиграни мача в контролни срещи с 83 изиграни минути.

Аржентинецът дойде в армейските редици, след като се чуваха слухове, че и Лудогорец Разград са го преследвали до последния момент. Физическата му форма се оказа пречка да започне полусезона подобаващо. При Акрапович не успя да се наложи, въпреки иначе късата резервна скамейка в халфовата линия. Всичко се промени за него с идването на Любослав Пенев, започна да играе и най-важното, оказа се, че имаме още един играч, който може да решава мачове. Много техничен и повратлив, отлично центриране, добро заставане, все още не можем да преценим, може ли да бъде използван при отлична физическа подготовка като мултифункционален полузащитник и със защитни функции, или това няма как да се получи. Отлично оръжие в сгъстени защити, начин, по който срещу нас играят 99% от отборите в България.

Кристиян Малинов: 1 изигран мач (1 мач за първенство); 33 изиграни минути (33 минути за първенство); 1 изигран мач в контролна среща с 30 изиграни минути.

Борбеният полузащитник изигра броени минути преди да замине на заслужен гастрол в Белгия, където също се наложи като основен футболист. С бързите си и неуморими крака, огромното си сърце и неизчерпаема енергия е вече основен футболист и в националния отбор на България. Следим го с внимание и с нетърпение очакваме да се завърне с червената фланелка един ден.

Йоан Бауренски: 2 влизания в групата за контролни срещи.

Младокът започна сезона в групата на ЦСКА и след това беше изпратен да трупа игрова практика в Литекс Ловеч. Успя да натрупа солиден брой мачове като титуляр и със сигурност се справи добре в някои. Забърка се в скандал с удар без топка, за който беше сурово наказан. Още е рано да се правят генерални преценки за неговото бъдеще, но още един период на наем в Литекс Ловеч, може би ще бъде отличен за него.

НАПАДАТЕЛИ И КРИЛА:

Георги Йомов: 41 изиграни мача (26 мача за първенство; 5 за купата на България и 10 мача за Лига Европа); 2492 изиграни минути (1461 минути за първенство, 277 за купата на България и 754 за Лига Европа); 4 гола (3 гола за купата на България и 1 за Лига Европа); 3 асистенции (2 асистенция за първенство и 1 за Лига Европа); 4 жълти картона (3 картона за първенство и 1 за Лига Европа); 6 изиграни мача в контролни срещи с 310 изиграни минути с 1 гол, 2 асистенции, 1 жълт и 1 червен картона.

Започна сезона като крило в схемата на Белчев и се понрави с бързина и настойчивост дотолкова, че влезе в полезрението на националния отбор. При Акрапович бе използван главно като втори нападател, зад гърба на Соу, и със сигурност бе опасност за всяка защита, но липсата на прецизен завършващ удар попречи на ефикасността му. Игра определени минути като десен халф-бек в неговата система и в тях определено се понрави най-много. В схемата на Пенев се върна на своята позиция по крилата и въпреки огромния покрит периметър направи известен спад във формата си в сравнение с началото на сезона, а може би просто позагуби свежест, на фона на достата изиграни мачове. Влезе трайно в националния отбор на България и се заговори и за интерес от страна на клубове зад граница към него. Добро начало на кариерата му при армейците, може и повече.

Енрике Рафаел: 35 изиграни мача (22 мача за първенство, 5 за купата на България и 8 за Лига Европа); 1720 изиграни минути (1215 минути за първенство, 202 за купата на България и 303 за Лига Европа); 3 гола (2 гола за първенство и 1 за купата на България); 2 асистенции (1 асистенция за купата на България и 1 за Лига Европа); 1 жълт картон (1 картон за купата на България); 9 изиграни мача в контролни срещи с 428 изиграни минути с 4 гола, 1 асистенция и 1 жълт картон.

Бразилецът започна своя 4 сезон по познатия начин, проблеми с контузии, периферна роля в състава, някои красиви изпълнения и при Белчев бе в този познат ритъм. Поради схемата на игра при Акрапович съвсем се изгуби, особено в случаите, в които бе пробван зад нападателя. И при него обаче идването на Любо Пенев се оказа спасителен мост и сякаш видяхме един друг играч. Включи се отлично и агресивно по фланговете, особено срещу силните състави, които се отвориха и търсеха надиграване. Честата ротация с другите флангови състезатели даде добри резултати и за пръв път, имаме не само надежда за развитие на този футболист, но може би и реално такова. Разбира се, на фона на количеството мачове и шансове има една голяма липса – ефективност...

Греъм Кери: 32 изиграни мача (23 мача за първенство, 3 за купата на България и 6 за Лига Европа); 1815 изиграни минути (1321 минути за първенство, 122 за купата на България и 372 за Лига Европа), 2 гола (1 гол за първенство и 1 за Лига Европа); 6 асистенции (6 асистенции за първенство); 5 жълти картона (4 картона за първенство и 1 за купата на България); 9 изиграни мача в контролни срещи с 348 изиграни минути с 1 гол и 1 асистенция.

В деня, в който пишем за него, ирландецът поднови своя договор с клуба, което е реален атестат за това, което показа особено в края на сезона. Но да започнем подред при Белчев започна така, както завърши с предишния сезон, играеше в някои мачове и беше сменян, в други се появи като смяна, не играеше зле, но и не се отличаваше с решаването на мачове. При Акрапович започна да играе като ляв халф-бек, представи се не лошо в офанзивен, но и не добре в дефанзивен план. Както при много негови колеги, играта му изпъкна с идването на Пенев, който го използваше чудесно както с ротации, така и с решаваща роля. Не е тайна за никого огромния му технически потенциал и чудесното центриране. Надяваме се именно този треньор да изстиска от него онова, за което бе взет да се превърне в човек, носещ точки за тима.

Али Соу: 27 изиграни мача (16 мача за първенство, 1 мач за купата на България и 10 мача за Лига Европа); 2482 изиграни минути (1452 минути за първенство, 94 за купата на България и 936 за Лига Европа); 14 гола (първо място по голове за състава) (8 гола за първенство, 1 за купата на България и 5 за Лига Европа); 2 асистенции (1 асистенция за първенство и 1 за Лига Европа); 10 изиграни мача в контролни срещи с 617 изиграни минути с 4 гола.

Гамбиецът изигра половин сезон в тима и остана голмайстор за целия такъв. Само по себе си това е доказателство за огромното му значение за отбора. Беше почти подписал с Дижон Франция през октомври 2020 и в крайна сметка подписа с Ростов Русия. Освен огромната му роля като централен нападател в схемите на Белчев, Моралес или Акрапович, вършеше работа като основен дразнител на защитата и отваряше пробойни в тях по този начин. Трудно е да се намери офанзивен футболист в българското първенство, който пресираше при загуба на топката, по толкова всеотдаен начин. Факт е по-ниският процент вкарани голове на фона на създадени положения, но и в този аспект работата му бе във възходяща тенденция. Не случайно и в новия си отбор в Русия се превърна в основен нападател на тима.

Джером Синклер: 27 изиграни мача (18 мача за първенство, 5 за купата на България и 4 за Лига Европа); 1540 изиграни минути (945 минути за първенство, 362 за купата на България и 233 за Лига Европа); 3 гола (1 гол за първенство и 2 за купата на България); 3 жълти картона (1 картон за първенство, 1 за купата на България и 1 за Лига Европа); 4 изиграни мача в контролни срещи със 151 изиграни минути с 1 асистенция.

Юношата на Ливърпул Англия дойде в последните минути на трансферния прозорец с цел да замести Али Соу. След това след пропадането на тази сделка бе използван главно като флангови футболист – крило при Белчев и халф-бек при Акрапович. След идването на Пенев се завърна в ролята на крило. Стара се при всеки един от треньорите, опитваше се да свърши много работа, но с нищо не загатна, че трябва да бъде привлечен след изтичането на наема, имайки предвид, че и Уотфорд Англия прекрати договора му и стана свободен играч. Очакваше се доста повече от самия футболист.

Жул Кейта: 21 изиграни мача (14 мача за първенство, 1 за купата на България и 6 за Лига Европа); 855 изиграни минути (669 минути за първенство, 28 за купата на България и 158 за Лига Европа); 3 гола (2 гола за първенство и 1 за Лига Европа); 2 жълти картона (2 картона за първенство); 3 изиграни мача в контролни срещи със 164 изиграни минути с 1 асистенция.

Както става ясно от изиграните му минути, дошлият под наем гвинеец игра в тима предимно като резерва. Блесна еднократно след добра игра и отличен гол срещу Лудогорец Разград, след което при Акрапович почти не бе използван. Късното му пристигане на Армията след зимната пауза също не бе в негова полза. Бърз и техничен, може да изненада всяка защита, но му липсва постоянство, желание за игра и комбинативност. В комбинация с твърдата игра срещу тима на червените и по-слабата му физика, всичко бе срещу него в този престой. Очаквахме повече.

Жорди Кайседо: 19 изиграни мача (14 мача за първенство и 5 за купата на България); 1430 изиграни минути (1023 минути за първенство и 407 за купата на България); 10 гола (7 гола за първенство и 3 за купата на България); 2 асистенции (1 асистенция за първенство и 1 за купата на България); 4 жълти картона (3 картона за първенство и 1 за купата на България); 2 изиграни мача в контролни срещи със 77 изиграни минути с 1 гол.

Бе взет за заместник на Али Соу и се справи убедително. Чухме слухове, че идването му в България също е било забавено от директен конкурент за титлата в България и поради тази причина не можа да започне ранна подготовка с тима, но и така първият му полусезон е по-скоро много оптимистичен след 10 гола. Изтърва няколко дузпи, може да се помисли и за друг изпълнител, но като цяло се раздаваше във всеки един мач, в който игра. Изключително силен физически, отлична игра с глава, може да поработи в ситуации един на един и разбира се да опита да пресира защитниците на противника повече. Нямаме съмнения, че с неговото привличане обаче сме на правилния път, както за победи и голове, така и за продажба с добро финансово измерение в бъдеще.

Ахмед Ахмедов: 18 изиграни мача (10 мача за първенство, 1 за купата на България и 7 за Лига Европа); 519 изиграни минути (375 минути за първенство, 32 за купата на България и 112 за Лига Европа); 4 гола (1 гол за първенство, 1 за купата на България и 2 за Лига Европа); 2 асистенции (2 асистенции за първенство); 3 жълти картона (3 картона за първенство); 8 изиграни мача в контролни срещи с 238 изиграни минути с 2 гола и 1 асистенция.

Дори при бърз поглед над количеството изиграни минути и мачове става ясно, че говорим за нападател със статут на резервата, който обръща нещата в края на срещата. И през есенния полусезон той свърши повече от добре тази своя задача, особено с представянето си в Лига Европа. Влиза винаги с огромно желание и себераздаване, винаги е на точното място, откъдето ще ритне или просто добута топката. Изключително правилна нагласа за играч от скамейката на отбора, не обича да се оплаква или мърмори, а влага агресията и стръвта си на терена. Бе даден под наем в Азербайджан и стана шампион на страната, след като пак като смяна вкара победния гол за тима си в последния мач.

Бисмарк Чарлз: 16 изиграни мача (12 мача за първенство и 4 за купата на България); 742 изиграни минути (552 минути за първенство и 190 за купата на България); 5 гола (2 гола за първенство и 3 за купата на България); 3 жълти картона (2 картона за първенство и 1 за купата на България); 4 изиграни мача в контролни срещи със 116 изиграни минути с 1 гол и 1 асистенция.

Когато дойде на проби, просто като вторият ганаец на проби, никой не очакваше фойерверки от него. Впечатли с първата си поява на терена в контролна среща – отлична техника и добър демараж. И точно в този момент го изритаха и трябваше да излезе от терена, но не веднага, пробва да играе с тази силна болка около 5 минути сякаш не можеше да повярва, че ще изтърве шанса си. А ни спечели всичките с тази своя непремиримост. Отлична придобивка, нестандартен играч, който руши стереотипа в нападение – както срещу Лудогорец Разград с фамозно отиграване или когато ни донесе купата на България срещу Арда Кърджали с железни нерви, ювелирно спиране и фамозно отиграване. Разбира се, че трябва да се научи на комбинативност малко повече, че от време на време прегаря и нарушава сам баланса си, но това момче е имане за тима и ще донесе състояние след продажба.

Мартин Смоленски: 10 изиграни мача (7 мача за първенство и 3 за купата на България); 216 изиграни минути (173 минути за първенство и 43 за купата на България); 5 изиграни мача в контролни срещи със 154 изиграни минути с 2 гола и 1 жълт картон.

Голямата надежда на армейската школа завъртя двуцифрен брой срещи през този сезон, но главно като резерва във всеки от тях. Все още не можем да говорим реално за ролята му в тима, а по-скоро за думите, които чуваме от специалистите, с които тренира, а и от Акрапович, когато напусна тима. Може би правилната му подготовка изисква внимателно разпределение на времето, което играе в тима, но чисто като наблюдатели ни се иска да го виждаме по-често в игра. В това отношение следващото, надяваме се младо управление и с доста червено минало, управление на БФС да приеме най-после правилото за това 12, а не 7 футболисти да имат право да се включат в мача, така рязко ще се повиши времето на младоци в игра при вече решени мачове.

Адалберто Пеняранда: 9 изиграни мача (5 мача за първенство, 2 за купата на България и 2 за Лига Европа); 573 изиграни минути (407 минути за първенство, 77 за купата на България и 89 за Лига Европа); 1 асистенция (1 асистенция за първенство); 1 жълт картон (1 картон за първенство); 7 изиграни мача в контролни срещи с 363 изиграни минути с 2 гола и 1 асистенция.

Дойде в последния възможен момент под наем с идеята да замести Али Соу. В началото бе извън форма, след това бе извън форма, в зимната подготовка загатна, че може да влезе във форма, за да излезе тотална от нея. С две думи – с нищо не убеди, че има сили да се наложи в тима, а също така май няма и голямо желание да го направи. Беше пробван като крило или атакуващ полузащитник, показа, че на втората позиция би могъл и да играе, ако обаче внезапно изпита желание да тренира усърдно и се раздава в мачовете.

Митко Митков: 6 изиграни мача (4 мача за първенство и 2 за купата на България); 238 изиграни минути (157 минути за първенство и 81 за купата на България); 1 асистенция (1 асистенция за купата на България); 2 жълти картона (2 картона за първенство); 1 изигран мач в контролни срещи с 35 изиграни минути.

В изминалата календарна година бързоногият и напорист младок претърпя две операции. Разбира се, че това повлия в негативен план и му попречи да започне да се налага в състава на армейците по-убедително. Изигра едва един мач през първия полусезон като ляв бек, при Пенев и той получи малко повече шансове и то главно като крило, като загатна в тях, че нито е загубил в бързина, нито в усърдие и желание за победа. Дългата пауза го е направила обаче малко по-нетърпелив да докаже на всяка цена, че има място при червените. Това го накара в тези мачове да бъде по-нервен и да опитва да завършва сам на всяка цена. Сигурни сме, че при правилна физическа и психическа работа на щаба с него при подготовката, в следващия сезон ще се наложи като фигура в първия състав.

Томи Юрич: 4 изиграни мача (3 мача за първенство и 1 мач за купата на България); 177 изиграни минути (115 минути за първенство и 62 за купата на България); 1 гол (1 гол за първенство); 1 асистенция (1 асистенция за купата на България); 1 изигран мач в контролни срещи с 18 изиграни минути с 1 гол.

Едва ли много от вас си спомнят, но австралиецът започна сезона в ЦСКА, вкара 1 гол, даде 1 асистенция и толкоз. С последната фраза може да бъде квалифициран целият негов престой при червените – и толкоз! Върна се в Австралия, където поигра малко повече, вкара малко повече, но редуваше участия с мачове извън групата. Като цяло няма какво повече да напишем – не сме очаквали нещо, за да се чувстваме разочаровани.

Тонислав Йорданов: 1 изигран мач (1 мач за първенство); 15 изиграни минути (15 минути за първенство); 1 асистенция (1 асистенция за първенство); 5 изиграни мача в контролни срещи с 239 изиграни минути.

Продължаваме да мислим, че на Тонислав бяха дадени малко шансове да поиграе при нас. Имайки предвид колко шанса бяха дадени на Пеняранда, Синклер или Кейта, без да сравняваме изобщо футболните им позиции на терена или качества, младокът можеше да получи повече. Това направиха в Арда Кърджали и той им се отплати с 6 гола в 11 мача. Нестандартен играч с добра техника и някакси винаги на точното място за изстрел. Всъщност в крайна сметка слуховете за евентуална проба от негова страна сам да си уреди трансфер може би обясняват последвалите събития.

Радослав Живков: 6 изиграни мача в контролни срещи със 171 изиграни минути с една асистенция.

През целия сезон Радослав игра под наем в Литекс Ловеч с идеята да трупа опит и го направи с 24 мача с 8 гола. В ЦСКА се появи, за да проведе зимната подготовка с първия състав и се включи с много желание в мачовете, които изигра. В по-голямата част бе пробван по крилата, което не е неговата номинална позиция. Трудно можем да преценим съдбата му в следващия сезон, може би отново подготовка с първия състав и игрова практика в Литекс Ловеч.

Марк-Емилио Папазов: 2 влизания в групи за контролни срещи.

Младокът подписа първи професионален договор с тима, но все още е използван само в младежкия ни състав. Очаквахме да го видим в контролни срещи през зимата, но ще трябва да почакаме до началото на лятната подготовка за това.

ТРЕНЬОРИТЕ:

Стамен Белчев: старши треньор в 15 официални мача и 3 контролни срещи.

Завърна се в тима на ЦСКА и разкъса мнението на феновете за него. Едни казваха, че тимът ще играе техничен и офанзивен футбол, а други, че няма решение за мачовете срещу по-слабите отбори. И всъщност и двете страни се оказаха прави. Красив футбол, особено срещу Лудогорец Разград, Базел Швейцария, Бате Борисов Беларус, но и поредица от равни резултати, които практически нямаше как да бъдат наваксани. Именно поради тази причина се раздели с армейците за втори път, но няма как да не запомним представянето ни в Европа под негово ръководство.

Владислав Януш: помощник треньор в 15 официални и 3 контролни срещи.

Дойде заедно със Стамен Белчев и логично разделя добро и лошо с него, а в комплект с него напусна червените. Ще се повторим с по-горе казаното, но липсата на адекватен план Б в хода на мачовете срещу затворен тип отбори бе причината за това.

Даниел Моралеш: помощник треньор в 15 официални мача и 3 контролни срещи; временен старши треньор в 4 официални мача; помощник треньор в 16 официални мача и 8 контролни срещи.

Бразилецът в щаба имаше ясната задача да помага с всички португалоговорящи в тима, а и да помага с идеите за всеки мач. Получи и шанс да води тима в 4 мача, като ще се запомни равенството с Рома Италия във вечния град, като само късмета не му донесе и победа. След това влезе и в щаба на Акрапович, но след това се раздели с тима след огромен период от време.

Красимир Чомаков: помощник треньор в 35 официални мача и 11 контролни срещи.

Завърна се на Армията и помага усърдно на Белчев, Моралес и Акрапович. В треньорските щабове бе като на терена едно време – черноработник.

Ивайло Иванов: треньор на вратарите в 35 официални мача и 11 контролни срещи.

Започна сезона като треньор на вратарите при Белчев, продължи при Моралес и Акрапович до зимната пауза. След това започна да работи в тандем с Ивайло Петров, за да се върне към работа в школата след напускането на Акрапович. Според нас формата на двамата вратари бе на добро ниво, заслугата е и негова.

Кирил Динчев: кондиционен треньор в 47 официални мача и 11 контролни срещи.

Когато се отказа от футбола в много ранна възраст, за да започне да учи за кондиционен специалист, мнозина са вдигнали невярващо рамене. Когато бе назначен на мястото на Нойберт, сигурно регистрирахме недоумението на двойно повече хора. Е нека поздравим безспорно най-добрият млад специалист на този пост в България. Вече няколко сезона никой не може да надделее физически над червените. Спомнете си как смачкахме физически Бате Борисов Беларус и спринта на Кери и Тиаго при втория гол. На два пъти играхме като равен с равен с Рома Италия, а Лудогорец Разград бе пометен физически на няколко пъти. Отлична работа и като се има предвид как вкарва в кондиция футболисти, които идват извън форма на Армията.

Христиан Христов: анализатор в 47 официални мача и 11 контролни срещи.

За пръв път при Белчев бе обявен в състава и остана до края на сезона. Не можем да кажем, че бяхме изненадани от някого като изключим Йънг Бойс Швейцария.

Бруно Акрапович: старши треньор в 16 официални мача и 8 контролни срещи:

Пристигна изненадващо в средата на полусезона и си тръгна по същия начин в средата на другия полусезон. Започна повече от отлично и веднага смени тактиката спрямо разбиранията си за игра. Това със сигурност се понрави на една част от футболистите, но изолира една част от другите – основно крилата. Ще запомним брилянтната игра срещу Рома Италия в София. След паузата вместо да заиграем още по-добре се сринахме, а бяхме толкова близко до онова гостуване в Разград. И така след една закрита контрола се свърши царуването на босненския специалист в ЦСКА.

Бранко Окич: помощник треньор в 16 официални мача и 8 контролни срещи:

Дойде като сънародник в щаба, а и със здрава германска връзка между тях. Даваше нужната сигурност на Акрапович, но и неговата работа се измерва в тандем, затова логично си тръгна с него.

Ивайло Петров: треньор на вратарите в 20 официални мача и 8 контролни срещи:

Завърна се в ЦСКА преди зимната пауза и заработи в тандем с Ивайло Иванов. Един от малкото, които остана след тръгването на Акрапович, за да заработи в тандем с Йордан Йорданов – Жан. Имайки предвид представянето на двамата вратари е видно, колко се работи с тях – добра игра с крака, сигурност и концентрация.

Любослав Пенев: старши треньор в 12 официални мача.

Супер Любо се завърна на Армията и мотивира и подготви момчетата си да вземата купата на България за сезона. Върна веднага схемата с 4 в защита и 2 крила. Армейците заиграха комбинативно и агресивно, доминиращо и резултатно. Отвяхме Лудогорец Разград в София, а преди това ги надиграхме в двата мача за купата на България, доказвайки, че синдромът от неуспехи е преодолян и дори обърнат в наша полза. Показа и зрялост и с много внимание спечели и финала срещу Арда Кърджали. Личеше си колко нерви хвърли, но се пребори и с тях, въпреки някои неуспехи. Нямаме търпение да проведе подготовка и дано върне и титлата, там където и е мястото на Армията.

Пабло Гомез: помощник треньор в 12 официални мача.

Испанецът в последно време е винаги до Пенев, за да компенсира с хладнокръвие и съвети във важни моменти горещата кръв на наставника. Справи се отлично, по подобие на Моралес се грижи и за португалоговорящите в състава.

Йордан Йорданов – Жан: треньор на вратарите в 12 официални мача.

Неговата работа е по-малко в тандем с Ивайло Петров, по-малко в помощ на Пенев. Влива спокойствие с огромния си опит и е винаги близо до Любо.

Галерия от сезона