Христо Стоичков

Христо Стоичков /Камата, Кучето, Модерния ляв, Булгаро Феномено, Ел Пистолеро/
Христо Стоичков Стоичков

Ляво крило, Нападател

Националност

BUL България

Втора националност

ESP Испания

Дата на раждане

8 февруари 1966 г. /на 58 години/
Пловдив

Кариера в клуба

184

Мача

15000

Минути

120

Гола

16[2]

Жълти картона

2[2]

Червени картона
[2] Статистиката за картоните не е точна преди 2001

Кариера

Той е най-успелият български футболист, носител на най-престижните футболни награди - Златна обувка и Златна топка, носител на купата на Европейските шампиони, Купата на носителите на национални купи, избран в идеалния състав и голмайстор на Световното първенство по футбол в САЩ 1994. Христо Стоичков е трикратен шампион на България и петкратен шампион на Испания. В анкетата на вестник Нощен Труд за Най-добър футболист на България за 20 век и в трите класации – на футболните специалисти, известни личности и футболните фенове – е класиран на 2-ро място. Първи стъпки в организирания футбол прави в школата на Марица Пловдив. Дебютът му е в мъжкия отбор на Завод Юрий Гагарин Пловдив през 1981, а по-късно играе за УСМ Стара Загора и Хеброс Харманли. След добрите мачове, които прави за екипа на Хеброс Харманли, е привлечен в столичния ЦСКА в началото на 1985. Още в първия си сезон в ЦСКА проличават огромният му талант, но и буйният му нрав. В края на сезона, след батални сцени, разиграли се в мач за купата с Левски София през месец май 1985, е наказан да не играе завинаги, но по-късно наказанието е намалено на една година. Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България. През сезон 1989/1990 печели приза „Златна обувка“ за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК, където отборът отпада от Барселона. Заради доброто му представяне в мачовете на ЦСКА Барселона закупува Стоичков за сумата от $4,5 млн. през лятото на 1990. Шампион на България през 1986/87; 1988/89; 1989/90, носител на купата на Съветската армия през 1984/85; 1985/86; 1988/89; 1989/90, носител на купата на Народна република България през 1984/85; 1986/87; 1987/88; 1988/89, носител на Суперкупата на България през 1989 – всички с ЦСКА. Голмайстор на България през 1989 и 1990. Стоичков веднага става любимец на публиката в Барселона Испания и е един от основните играчи на т. нар. „Дрийм Тийм“, с който стига до финал за КНК, а по-късно печели и първата КЕШ за Барселона Испания през 1992. С екипа на червено-сините прави отлични мачове, неговите пробиви, завършващи с гол, остават завинаги в историята на каталунците и на европейския футбол. С Барселона Испания печели пет титли на Испания през 1990/91, 1991/92, 1992/93, 1993/94 и 1997/98, Купа на Краля през 1996/97, Суперкупа на Испания през 1991, 1992,1994,1996, КЕШ през 1992, Суперкупа на Европа през 1992 и 1997, КНК през 1997. Постепенно нещата в Барселона се променят. Треньорът Йохан Кройф напуска тима, а на негово място идва друг холандец – Луис ван Гаал. Ван Гаал има други виждания за тактиката и Стоичков все по-често започва да губи титулярното място в екипа.Това кара Христо през 1995 да приеме офертата на тогавашния италиански гранд Парма, като Стоичков остава на стадион Енио Тардини в продължение на един сезон. След края на сезона се завръща в любимата Барселона Испания. През пролетта на 1998 Христо Стоичков се завръща в ЦСКА под наем, където играе само 4 мача и напуска поради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов. След ЦСКА преминава в Ал-Насър Саудитска Арабия, където печели Азиатската КНК през 1998. След това преминава в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония през 1999. През 1999 се отказва от футбола след мача от евроквалификацията България-Англия. През 2000 Стоичков се връща отново на зеления терен като сключва договор с американския Чикаго Файър. Там играе 3 години от 2000 до 2002. С Чикаго печели Купата на САЩ през 2000. Тогава на 34 години е избран за Футболист № 3 за годината на България. През 2003 преминава в ДС Юнайтед САЩ, където прекратява кариерата си на 38-годишна възраст. За последните 4 години в първенството на САЩ изиграва 72 мача, в които отбелязва 33 гола. Футболист на България през 1989, 1990, 1991, 1992, 1994, на второ място през 1995, а през 1988, 1993, 1996, 2000 завършва на трето място в тази анкета (През 1989 и 1990 е с червената фланелка, през 1991 е в ЦСКА и Барселона Испания). Печели Златна топка на Франс Футбол през 1994 и Сребърна топка през 1992. Голмайстор на КНК през 1989, Златен Онз на Онз Мондиал през 1992 и сребърен през 1994. Спортист номер едно на Балканите през 1994 и спортист номер едно на България през тази година. Носител на орден Стара планина първа степен.

На 23 септември 1987 прави дебют за националния отбор по футбол, в квалификация за ЕП (в София) срещу тима на Белгия. Заедно с националния отбор на България постига запомняща се победа над отбора на Франция в последен и решаващ мач от квалификациите за световните футболни финали в САЩ 94, игран на 17 ноември 1993. Тази победа дава началото на най-великия момент в историята на българския футбол. През лятото на 1994 националният отбор губи първия си мач от груповата фаза с 0:3 от шампиона на Африка Нигерия, но след това прави запомняща се серия от 4 поредни победи (Гърция 4:0, Аржентина 2:0,Мексико 4:2, световния шампион Германия 2:1), които го довеждат до малкия финал и престижното 4-то място в света и бронзовите медали в турнира. В тези мачове Стоичков отбелязва 6 гола и получава приза за голмайстор на световните финали 94 (заедно с руският футболист Олег Саленко). Отличните му мачове, чудесните му голове и пасове го поставят в идеалната единайсеторка на първенството. През същата година френското футболно списание Франс Футбол поставя Христо Стоичков на 1-во място в своята годишна класация, печелейки с това най-желаната и престижна футболна награда в света – Златната топка. Преди това, през 1992, той е на 2-ро място в тази класация. Носител е на орден Стара планина I степен за успешно представяне на Световното първенство в САЩ през 1994. Общо на световни футболни финали Стоичков има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 във Франция, на финали за Европейско първенство има 3 мача и 3 гола (ЕП 1996, Англия). Два пъти е включван в сборния отбор на света: на бенефисния мач в чест на 50-годишния юбилей на Пеле през 1990 и срещу Германия под егидата на УНИЦЕФ на 8 октомври 1991, където бележи гол. През септември 2007 печели награда Златен крак и е обявен за най-великия български футболист от организаторите на наградата. 

Още като играч на ДС Юнайтед САЩ е помощник треньор в периода от 27 януари до 15 декември 2003. От 15 декември 2003 до 15 юли 2004 е технически треньор в Барселона Испания. От 15 юли 2004 Христо Стоичков е назначен за старши треньор на националния отбор, но след много скандали на 11 април 2007 се отказва и става треньор на Селта Виго Испания, където се задържа 6 месеца до 8 октомври 2007. После е канен да поеме националния отбор на Виетнам, както и руския Ростов, но отказва. Следващата година открива детска футболна школа в Етрополе, защото по думите му, „не може да забрави колко много е получил той самия във футбола като дете”. От 1 юли 2009 до 17 март 2010 работи в ЮАР като треньор на Мамелъди Съндаунс. От 25 юли до 31 декември е специален съветник в Ростов Русия. От 5 януари 2012 до 5 юни 2013 е назначен за старши треньор на Литекс Ловеч. От 12 юни до 2 юли 2013 е старши треньор и президент на ЦСКА. Собственик на школи в Барселона и Кугат Испания носещи неговото име. От 2 юни 2016 е съсобственик на ЦСКА заедно с Гриша Ганчев и Юлиан Инджов. От 6 февруари 2023 остава с съсобственик с Гриша Ганчев. От 25 февруари 2023 е съсобственик с Гриша Ганчев и фондация "Национален Фонд за Спорт, Култура, Изкуство и Наука". От 30 април 2024 е съсобственик с фондация "Национален Фонд за Спорт, Култура, Изкуство и Наука". На 10 септември 2024 прехвърля акциите си на фондация "Национален Фонд за Спорт, Култура, Изкуство и Наука", тъй като става отговорник на ФИФА за проектите в Източна Европа и по закон не трябва да има конфликт на интереси, но на същата дата е избран за член на Управителния съвет на фондацията, за да остане в клуба. 

Мачове за:
Мачове като:

официални мачове

Купа на Съветската армия 1988/89 — Финал

ЦФКА „Средец“
(София)

6:1

7 юни 1989 г.
Васил Левски, София

Марица-Изток
(Раднево)

„А“ републиканска футболна група 1988/89 — 30-и кръг

ЦФКА „Средец“
(София)

4:0

3 юни 1989 г.
Народна армия, София

Спартак
(Варна)

Купа на Съветската армия 1988/89 — Полуфинал

Локомотив
(Русе)

2:4

31 май 1989 г.
Локомотив, Русе

ЦФКА „Средец“
(София)

„А“ републиканска футболна група 1988/89 — 29-и кръг

Славия
(София)

2:2

27 май 1989 г.
Славия, София

ЦФКА „Средец“
(София)

Купа на НРБ 1988/89 — Финал

Черноморец
(Бургас)

0:3

24 май 1989 г.
Слави Алексиев, Плевен

ЦФКА „Средец“
(София)

„А“ републиканска футболна група 1988/89 — 28-и кръг

Локомотив
(София)

0:1

20 май 1989 г.
Васил Левски, София

ЦФКА „Средец“
(София)

„А“ републиканска футболна група 1988/89 — 27-и кръг

ЦФКА „Средец“
(София)

7:1

9 май 1989 г.
Народна армия, София

Локомотив
(Горна Оряховица)

„А“ републиканска футболна група 1988/89 — 26-и кръг

Тракия
(Пловдив)

1:0

6 май 1989 г.
Христо Ботев, Пловдив

ЦФКА „Средец“
(София)

„А“ републиканска футболна група 1988/89 — 24-ти кръг

Сливен
(Сливен)

1:1

3 май 1989 г.
Хаджи Димитър, Сливен

ЦФКА „Средец“
(София)

„А“ републиканска футболна група 1988/89 — 25-и кръг

ЦФКА „Средец“
(София)

2:0

29 април 1989 г. 19:15 ч.
Народна армия, София

Пирин
(Благоевград)