Кариера
Юноша на ЦСКА, играе като десен защитник. Преминава през всички възрастови групи на тима. Даден е под наем на Сливен в периода от лятото на 1965 до началото на 1966. В началото на 1966 се завръща в ЦСКА и играе до лятото на 1981. Дебютира за армейците на 27 март 1966 при победата с 2:0 над Дунав Русе, а първи гол бележи на 28 април 1966 при класическата победа с 3:0 над Левски София. Има 364 мача и 9 гола в А група (340 мача с 8 гола за ЦСКА и 24 мача с 1 гол за Сливен). С отбора на ЦСКА е деветкратен шампион на България през 1965/66, 1968/69, 1970/71, 1971/72, 1972/73, 1974/75, 1975/76, 1979/80 и 1980/81 и петкратен носител на Купата на Съветската армия през 1964/65, 1968/69, 1971/72, 1972/73 и 1973/74. Капитан на отбора. Завършва ВИФ Георги Димитров. Заслужил майстор на спорта от 1974. Награден със сребърен орден на труда през 1968. На трето място в анкетата за футболист на годината през 1980 с червената фланелка. За ЦСКА има 37 мача в евротурнирите (26 за КЕШ, 6 за КНК и 5 за купата на УЕФА). Един от стабилните крайни защитници, притежава добра техника, бързина и често се включва в нападение, коректен на терена.
Има 50 мача и 1 гол за А националния отбор в периода 1968 до 1980, 9 пъти е негов капитан, 1 мач за Б националния, 15 мача с 1 гол за младежкия и 3 мача за юношеския национален отбор. Участва на Световно първенство през 1974 в Германия, но не влиза в игра. Сребърен медалист от Олимпийските игри през 1968 в Мексико.
След прекратяването на активната си състезателна дейност през лятото на 1981 става треньор на Розова долина Казанлък като печели промоция с тима в дебютния си сезон и остава в тима до лятото на 1983. Води и Червено знаме Павликени през сезон 1989/90, Светкавица Търговище през сезон 1991/92, Лудогорец Разград, Академик София през 1993, Беласица Петрич. Селекционер в ДЮШ на ЦСКА.
Баща на Адалберт и Мартин Зафирови, дядо на Ивайло Зафиров, всички футболисти на ЦСКА.