Кариера
Започва да играе футбол в пансиона за сираци в Христо Ботев във Враца, където израства. През 1927 е привлечен във Владислав София, където ще остане до следващата 1928. През 1928 преминава в Шипка София. Още в първия си сезон ще помогне на тима да се класира в Първа софийска дивизия. Печели купа Улпия Сердика през 1937 и Царската купа (със статут на Национална купа) през 1939 с тима. След обединението на 9 ноември 1944 преминава в Чавдар, където ще играе през сезон 1944/45.
През 1939 е повикан в разширения състав на националния отбор на България, но не записва мач за тима.
По време на Втората световна война през 1941 е старши треньор на сборния състав на София, който изиграва няколко приятелски мача. През октомври 1946 е назначен за старши треньор на националния отбор на България като записва равенство с Румъния и загуби от Албания и Югославия и голова разлика от 4:7. През 1950 води Червено знаме София. В средата на 50-те години на миналия век е начело на юношеския отбор на Локомотив София. В периода от юли 1954 до юни 1955 е първият в историята ни старши треньор на юношеския национален отбор на България като в 16 мача начело има 9 победи, 2 равенства и 5 загуби. От лятото на 1955 е помощник треньор в същата формация на България, когато тимът ни прави дебют в турнирите на УЕФА. В последствие работи като старши треньор в школите на Спартак София, Ботев Враца, Димитровград, Сливен, Металург Перник.