Кариера
Играе като десен бек и централен защитник. През 1936 едва на 16 години дебютира за Радецки Варна. През 1937 преминава във Владислав Варна, където играе до 1940. Футболист на България в първото издание през 1939. От 1941 до 1949 е в редиците на Локомотив София като е шампион на България през 1945 и двукратен носител на купата на България през 1945 и 1948. През 1948 е избран за футболист №2 на България. На 29 години прекратява състезателна кариера след 168 мача и 11 гола – 112 мача с 6 гола за Локомотив София и 56 мача с 5 гола за Владислав Варна.
Изиграва 20 срещи за А националния отбор на България, в 5 от които носи капитанската лента и 1 среща за Б националния отбор на България.
Завършва треньорска школа в СССР през 1948. През есента на 1949 поема Локомотив София в Софийския квалификационен турнир за влизане в А група. Треньор на националния отбор по футбол на България като води тима ни на три олимпиади през 1952 в Хелзинки, през 1956 в Мелбърн и през 1960 в Рим, като печели бронзовите медали през 1956 в Мелбърн. Държи рекорда за мачове начело на националния ни отбор със 76 мача, в които постига 30 победи, 20 равенства и 26 загуби. Старши треньор на ЦСКА от 1965 до 1970 като печели две титли на България през 1965/66 и 1968/69 и носител на две купи на Съветската армия през 1964/65 и 1968/69. През 1967 достига до полуфинал в купата на европейските шампиони срещу Интер като след три епични сблъсъка отстъпваме на италианците. В периода от 1974 до 1975 води Черно море. От 1979 до 1980 е треньор на Алпине Австрия. Заслужил треньор от 1959 и заслужил майстор на спорта от 1960. Бил е в редица ръководства на Българския футболен съюз. През март 2005 получава почетен знак от БФС по случай 85-годишнината си. От името на България през 1953 в Женева подписва протокола за учредяването на УЕФА. Организатор и учредител на първата държавна треньорска школа по футбол.
Баща на Стефан Орманджиев и дядо на футболиста на ЦСКА – Стоян Стефанов Орманджиев.