Стефан Божков

Кариера

Стефан Божков започва футболната си кариера в Хаджи Димитър София, след което през 1938 е в Спортист София, с който през 1945 достига до финала за държавно първенство. В началото на 1947 преминава в чехословашкия СК Кладно, където остава до лятото на 1948, като студент по медицина. През лятото на 1948 Божков се завръща в България и става част от първия състав на новосформирания Септември при ЦДВ. Участва в двата паментни мача срещу Левски като води нападението на отбора. След това с времето заиграва като десен полузащитник. Футболист с добри технически и организаторски качества и самоотвержена игра. До декември 1959 изиграва общо 202 мача, в които бележи 49 гола. Капитан на отбора. Десет пъти е шампион на България - 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1958/59 и 1959/60 и три пъти е носител на купата на Съветската армия през 1951, 1954 и 1955. В турнира за купата на Европейските шампиони има 8 мача и 1 гол. Четвъртфиналист в турнира за купата на европейските шампиони през 1957. Футболист на годината за 1955 и с второ място в анкетата през 1956 с червената фланелка. През 1974 е включен от спортните журналисти в идеалния отбор на 30-летието (1944-1974).

За националният отбор Божков има 53 мача и 4 гола. В 41 от мачовете е с капитанската лента. Дебютира на 8 ноември 1946 срещу Румъния (2:2). Последната му среща е на 21 декември 1958 срещу  ФРГ (0:3). Участва в две олимпиади, бронзов медалист на Олимпийските игри в Мелбърн, Австралия през 1956.

От 1961 до 1963 е помощник треньор в ЦСКА като печели титла на България за 1961/62. От ноември 1964 до декември 1965 е помощник  треньор на ЦСКА при Григорий Пинайчев като печели купа на Съветската армия през 1964/65. От 1966 до 1970 е главен селекционер на националният отбор по футбол на България с който през 1968 заема второ място на олимпийския турнир в Мексико и го класира на финалите на Световното първенство в Мексико през 1970. Ръководи "А" националния отбор общо в 34 мача, младежкия в 2 мача и олимпийския — през 1960. През 1968 извежда българите до пето място в първенството на Европа. Треньор на ЦСКА от 1982 до 1983 като печели купата на Народна република България през 1982/83, след което е председател на отбора. Има дългогодишна треньорска практика в Русия, Унгария,  Италия и Германия. Бил е и вицепрезидент на БФС през 1975. Има звания заслужил майстор на спорта от 1953, заслужил треньор от 1969 и заслужил деятел на физкултурата от 1976, носител на орден "9 септември 1944" - I степен с мечове от 1983. Има 2 висши образования - медицинско в Медицински университет - София и спортно във ВИФ - специалност "Футбол". Почетен гражданин на София и Кюстендил. Бил е председател на треньорската комисия в БФС и вицепрезидент на БФС.