Кариера в клуба
160
Мача10710
Минути22
Гола10[2]
Жълти картона0[2]
Червени картонаМача | Минути | Гола | ЖК[2] | ЧК[2] | |
Първенство | 121 | 8207 | 14 | 6 | 0 |
Купи | 17 | 1006 | 7 | 0 | 0 |
Международни | 22 | 1497 | 1 | 4 | 0 |
Кариера
Юноша на Локомотив Пловдив от 1965, повикан в първия състав през 1974. Дебютира за тима на 10 август 1975 при победата с 1:0 над Локомотив София. В края на 1979 акостира в ЦСКА, но понеже не получава разрешение от Локомотив Пловдив, една година тренира без да има официални мачове. През лятото на 1980 заиграва за ЦСКА. С ЦСКА е трикратен шампион на България през 1980/81, 1981/82 и 1982/83, вицешампион през 1983/84 и 1984/85, двукратен носител на купата на Съветската армия през 1984/85 и 1985/86, трикратен носител на купата на Народна република България през 1980/81, 1982/83 и 1984/85. Полуфиналист за купата на европейските шампиони през 1982. С негов гол ЦСКА отстранява Нотингам Форест. За армейците играе до лятото на 1986, когато преминава в турския Алтай. През лятото на 1987 се завръща в България и защитава цветовете на Спартак Плевен. От лятото на 1988 играе за португалския Вазим, а след това по един сезон в португалските Спортинг Ковиля от лятото на 1989 до лятото на 1990 и Луситано Евора от лятото на 1990 до лятото на 1991. Приключва кариерата си в Спартак Плевен. Записва 121 мача с 14 гола в „А“ група. В евротурнирите има 23 мача и 1 гол (17 мача и 1 гол за ЦСКА в КЕШ и 4 мача за купата на УЕФА - 2 за Локомотив Пловдив и 2 за ЦСКА).
Младежки национал на България, като участва на турнир в Тулон, записвайки отлични резултати - 2:1 над Белгия, 1:0 над Италия, 1:1 с Нидерландия, а на финала губим след продължения от Франция. Национален състезател с 9 мача и 2 гола. Дебютира на 26 април 1978 при равенството 1:1 с Иран, а последен мач играе на 14 октомври 1982 при победата със 7:0 над Малта.