Кариера в клуба
224
Мача19465
Минути67
Гола1[2]
Жълти картона0[2]
Червени картонаМача | Минути | Гола | ЖК[2] | ЧК[2] | |
Първенство | 165 | 14259 | 42 | 0 | 0 |
Купи | 35 | 3130 | 19 | 0 | 0 |
Международни | 24 | 2076 | 6 | 1 | 0 |
Кариера
Юноша на Локомотив София, дебютира в първия състав през 1973. През лятото на 1979 e привлечен в ЦСКА, но след отказ на Локомотив София да премине при армейците е наказан за година и три месеца да не играе. През есента на 1980 дебютира за ЦСКА, като играе за армейците до лятото на 1986. От 1986 до 1990 играе за португалския Шавеш, а след това по един сезон за португалските Спортинг Брага, Пасош де ферейра и Фелгейраш. През сезон 1992/93 е в Чардафон Габрово, а през сезон 1993/94 е в Ловеч. Четирикратен шампион на България през 1977/78 с Локомотив София и през 1980/81, 1981/82, 1982/83 с ЦСКА, носител на купата на страната с ЦСКА през 1980/81, 1982/83 и 1984/85 и на Купата на Съветската Армия с ЦСКА през 1984/85 и 1985/86. Полуфиналист за КЕШ през 1982 с ЦСКА. В евротурнирите има 37 мача и 5 гола (24 мача с 3 гола в КЕШ - 20 мача и 3 гола за ЦСКА и 4 мача за Локомотив, 2 мача за Локомотив в КНК и 11 мача и 2 гола в турнира за купата на УЕФА - 7 мача за Локомотив и 4 мача с 2 гола за ЦСКА). Заслужил майстор на спорта от 1979. Футболист № 1 на България за 1982 с червената фланелка. Носител на купата за индивидуално спортсменство за 1983. Играе като атакуващ полузащитник и често бележи голове, отличава се с добра техника, с конструктивни способности, точни подавания и верен поглед върху играта.
Има 75 мача и 10 гола за А националния отбор по футбол, 1 мач за Б националния отбор, 18 мача с 5 гола за младежкия и 17 мача с 4 гола за юношески национален отбор. Европейски шампион за юноши през 1974. Участва на Световното първенство в Мексико, където играе и в четирите мача.
В периодите си във Фелгейраш Португалия, Чардафон Габрово от 1992 до 1993 и Ловеч от 1993 до 1994 е играещ старши треньор. През сезон 1994/95 е старши треньор на Локомотив София, а след това за кратко води Славия София през 1996 и Локомотив Пловдив през 1997, както и Литекс Ловеч от 1997 до 1998. През сезон 1998/99 е треньор на Спартак Варна, а следващия сезон на Черно море Варна - 1999/00. През 2000 е помощник-треньор в националния отбор. През сезон 2001/02 отново води Локомотив София. През сезони 2002/03 и 2003/04 е помощник-треньор на Стойчо Младенов в ЦСКА като е шампион на България за сезон 2002/03. През сезон 2004/05 е отново треньор на Спартак Варна. През сезон 2007/08 е треньор на Берое Стара Загора, след което поема отново Спартак Варна. В перода март 2009 - януари 2010 и април 2015 - май 2015 е помощник-треньор на Любослав Пенев в ЦСКА. От лятото на 2015 е помощник-треньор в Лудугорец Разград, а през 2017 е старши треньор на дубъла на Лудогорец Разград като напуска на 28 март 2019. На 21 декември 2019 поема отново Локомотив София, за да напусне тима на 26 май 2020. На 31 май 2021 е назначен за спортен директор на централен спортен клуб на армията 1948, а от 26 юли 2021 до 27 юли 2021 е и временен старши треньор на тима, като се завръща на позицията си спортен директор, за да напусне и този пост на 9 декември 2022. На 21 март 2023 е назначен за помощник треньор на Любослав Пенев в Хебър Пазарджик като е на поста до 4 юни 2024.