Любомир Ангелов

Кариера

Започва да играе футбол в тима на Тигър София през 1921, а след това в периода от 1922 до 1927 преминава през юношеските формации на Шипка София, Атлетик София, Софийска слава, за да акостира в школата на АС 23 през 1927. Играе като нападател, но куриозно в първия си мач за юношите на АС 23 е използван като вратар. Още същата година е взет в първия тим и дебютира срещу тима на Левски София. През следващата 1928 се утвърждава в първия състав, а през 1931 вече е капитан на тима. В тима на асистите ще остане в продължение на 16 сезона. Държавен първенец с АС 23 през 1931 (статут на Шампион на България), като на финала след 2:1 за Шипченски сокол Варна, футболистите на варненския тим напускат терена и е присъдена служебна победа с 3:0. През същия сезон 1931 с тима на АС 23 е и столичен първенец, на практика победител в първата фаза на шампионата в София. През 1941 е носител на Царската купа (със статут на Национална купа на България) след победа с 4:2 над Напредък Русе като Старото бележи два от головете. През лятото на 1944 за втори път е столичен първенец с тима на АС 23. През 1933 печели общинската купа Улпия Сердика след победа с 4:1 над Раковски София. След обединението на 9 ноември 1944 заиграва като капитан за Чавдар, където ще остане до 1947.  Безспорният лидер на двата тима ще изиграе над 540 мача за двата отбора и ще вкара над 270 гола. Заслужил майстор на спорта от 1953. 

В периода от 1931 до 1940 е част от националния отбор на България. В този период изиграва 44 мача и вкарва 25 гола за тима, като това е национален рекорд в продължение на 35 години. Капитан на националния тим в 9 мача за тима. Носител на Балканската купа с България през 1931, 1932 и 1935, а 1936 стига до второто място с тима ни. Голмайстор на турнира за Балканската купа през 1935 с 6 гола, като с 14 гола е на второ място във вечната ранглиста на турнира. Участва в квалификациите за Световното първенство през 1934 и 1938. Записва мачове и за сборния състав на София. 

През 1948 завършва Държавната треньорска школа. Още същата година поема националния отбор на България като е начело от 4 април до 4 юли 1948 в 3 мача. От 1949 до 1959 е старши треньор на Б националния отбор на България като ги води в 23 мача. Паралелно с това е старши треньор на Спартак София от . През юни 1950 води националния отбор на България в още един мач, а през септември 1953 ги извежда в още 2 мача. През 1957 е назначен за старши треньор на Локомотив София. От 1957 до 1962 е съюзен треньор в БФС. В периода от 1960 до 1962 е старши треньор на младежкия национален отбор на България до 21 години. През 1964 се завръща начело на Локомотив София. От края на ноември до декември 1964 е помощник треньор в националния отбор на България в 2 мача. От 1964 до 1966 работи в Сирия по създаването на футболните структури в страната, методите на тренировка и извежда армейския тим на страната до шампионска титла. Заслужил треньор от 1965. В периода 1965 до 1972 отново е съюзен треньор в БФС. От 1966 до 1968 се завръща на кормилото на Спартак София. От 1969 до 1972 е помощник треньор в Левски-Спартак София.