Луиджи Симони

Кариера

Юноша на Фиорентина Италия от 1955 до 1959. Играе като полузащитник. Дебютира за тима на Мантова Италия през 1959. През сезон 1961/62 е даден под наем на Наполи Италия като печели купата на Италия през този сезон и промоция в Серия А. Завръща се в тима на Мантова Италия и остава до 1964, когато преминава в Торино Италия. През 1967 преминава в Ювентус Италия, но не успява да се наложи и през 1968 е продаден на Бреша Италия в Серия Б. Печели промоция в Серия А, а през 1971 преминава в Дженоа Италия, като успява и с този тим да спечели промоция в Серия А. Отказва се от професионална кариера през 1974.

Три пъти е повикан в лагерите на националния отбор на Италия, но не записва официален дебют.

Започва да работи като старши треньор на Дженоа Италия през 1975 като успява да спечели промоция с тима през сезон 1975/76, но след един сезон в Серия А, отново отпада от елита. В периода от 1978 до 1980 ръководи Бреша Италия, след което се завръща начело на Дженоа Италия, където успява да спаси тима от изпадане в два поредни сезона, за да изпадне отново в Серия Б през 1983/84. През сезон 1984/85 води Пиза Италия като влиза в Серия А, през следващия сезон 1985/86 тренира Лацио Италия, сезон 1986/87 отново е в Пиза Италия. Завръща се начело на Дженоа Италия през сезон 1987/88, а сезон 1988/89 е в Емполи Италия. През 1989 за кратко е в Козенца Италия, а от 1990 ръководи Каррарезе Италия като веднъж отпада в Серия В2, за да се завърне в Серия В1 веднага след това. В периода 1992 до 1996 е начело на Кремонезе Италия като печели Англо-Италианската купа през 1992/93 като на финала побеждава Дарби Каунти Англия насред Уембли с 3:1. Избран е като носител на приза Мечтан треньор за 1994 в Италия. През сезон 1996/97 е старши треньор на Наполи Италия, където прави отлично начало, но след зимната пауза губи важни мачове и през април е освободен. През юли 1997 застава начело на Интер Милано Италия. Печели купата на УЕФА като на финала побеждава тима на Лацио Италия с 3:0 и завършва на второ място през сезон 1997/98 като води през голяма част от шампионата. През 1998 печели наградата Златната скамейка за най-добър треньор в Италия, но няколко дни след това през ноември 1998 е уволнен от Интер. През юни 1999 пома Пиаченца Италия, но през януари 2000 е уволнен. През юни 2000 поема Торино Италия, но само след 2 месеца напуска тима. На 10 декември 2001 е назначен за старши треньор на ЦСКА като завършва на трето място и губи финала за купа България от вечния враг Левски, напуска на 31 май 2002. През юли 2002 подписва с Анкона Италия като печели промоция с тима, но през юни 2003 напуска тима. През ноември 2003 се завръща начело на Наполи Италия като спасява тима от изпадане, но след фалита на тима е освободен да търси нов отбор и започва работа в Сиена Италия от юни 2004 като напуска година по-късно. През 2003 е обявен за треньор на столетието на Кремонезе Италия. През октомври 2005 е назначен за старши треньор на Лукезе Италия, а през юни 2006 оставя поста на своя помощник, за да поеме функциите на Технически директор на Лукезе Италия, който изпълнява до февруари 2007. През февруари 2009 поема поста на Технически директор на Губио Италия като остава на този пост до октомври 2011 като извежда тима до Серия Б. През октомври 2011 се завръща като треньор на тима на Губио Италия. През март 2012 се завръща на поста на Технически директор на Губио Италия до края на май, когато напуска отбора. В края на януари 2013 е назначен за Технически директор на Кремонезе Италия, а от юни 2014 е избран за Президент на отбора до юни 2016. Приет е в Залата на славата на Дженоа Италия.

Почива на 22 май 2020 г.