Иван Радоев

Кариера

Юноша на България София, където играе от 1914 до 1918. Играе като защитник и дефанзивен полузащитник. В периода от 1918 до 1929 играе за Левски София. Столичен първенец с тима през 1923, 1924 и 1925, печели и общинската купа Улпия Сердика през 1926. 

Дебютира за националния отбор на България на олимпийските игри в Париж на 28 май 1924 при загубата от Ейре с 1:0. На следващата година ще изиграе още един мач, с което мачовете му за България ще станат 2. 

Старши треньор на княз Борис София през 1933. Старши треньор на Левски София от 1934 до 1942 като е шампион на България през сезони 1937 и 1942, носител на Царската купа през 1942, столичен първенец през 1937 и 1942. Старши селекционер на националния отбор на България през 1939 в два мача и през 1942 в нови 2 мача. През 1943 застава на кормилото на АС 23. През 1944 е начело на Черноломец Попово. Завръща се на кормилото на Левски София от 1945 до 1947 като е шампион на България през 1946 и 1947, носител на купата на Съветската армия през 1946 и 1947. През 1947 ще води и България в нови 3 мача. През 1948 води Единство София. За трети път поема Левски София от 1949 до 1951 като е шампион на България през 1950, носител на купата на Съветската армия през 1950. През 1950 ще води България в своя последен 8 мач, с което ще натрупа статистика от 2 победи и 6 загуби и голова разлика 10:18. В периода от 1952 до 1954 е начело на Ударник София (Славия София) като печели купата на Съветската армия през 1952. След това води Септември София от 1955 до 1956, Локомотив Пловдив от 1957 до 1959, Берое Стара Загора в периода от 1960 до 1964. Следват Ботев Враца от 1965 до 1966 като за пръв път класира тима в А група, Спартак Варна през 1967, Марек Дупница от 1968 до 1971, Марица Пазарджик (Хебър Пазарджик) през 1972. От 1973 до 1974 се завръща в Марек Дупница. Заслужил треньор от 1965.