Кариера в клуба
347[1]
Мача30260[1]
Минути115[1]
Гола4[1]
ОтстраненМача[1] | Минути[1] | Гола[1] | Отс[1] | |
Първенство | 296 | 25687 | 91 | 4 |
Купи | 22 | 1963 | 17 | 0 |
Международни | 29 | 2610 | 7 | 0 |
Кариера
Играе като нападател или ляво крило. Едва на 15 години през 1945 пробива в първия състав на Спортист София като остава в тима до края на 1948. В началото на 1949 става състезател на ВВС София и е в тима до края на същата 1949. В началото на 1950 облича екипа на ЦСКА. Дебютира за армейците на 12 март 1950 при победата с 1:0 над Червено знаме Марек. От януари до края на декември 1951 се завръща под наем в Спортист София. В началото на 1952 се завръща в червените редици. Първи гол за тима бележи на 24 април 1952 при победата с 4:1 над ВМС Сталин. Печели 11 шампионски титли на България през 1952; 1954; 1955; 1956; 1957; 1958; 1958/59; 1959/60; 1960/61; 1961/62; 1965/66, по веднъж е на второ и веднъж на трето място в шампионата ни, четири пъти е носител на Съветската армия през 1954; 1955; 1960/61; 1964/65 с отбора на ЦСКА. Има 25 мача в Купата на европейските шампиони и през 1957 стига до четвъртфинал в турнира. Изиграва общо 325 мача и вкарва 95 гола в А група. Два пъти е избиран за Футболист № 1 на България - 1956 и 1962 и два пъти за Футболист № 2 - 1955 и 1959, има и трето място в анкетата през 1958, всичките с червената фланелка. Първият българин номиниран за Златната топка - през 1956 на 9-то място. След това е номиниран още 3 пъти: 1958 - на 19-то място, 1959 - 13-то и 1960 - 16-то място. Така става първият и един от тримата българи, номинирани по четири пъти за най-престижната награда за футболист. През лятото на 1967 става състезател на Сливен и след 21 мача с 5 гола за тима в края на юни 1968 слага край на престижната си кариера. Класиран е от футболните специалисти на VII-о място в анкетата за Най-добър футболист на България за 20 век.
Играе в националния отбор от 1950 до 1966 в 75 мача (осем пъти е капитан) и отбелязва 25 гола. Участва на финалите на 2 световни първенства: през 1962 в Чили в 3 мача и 1966 в Англия в 2 мача. Играе в отбора на 3 олимпиади: 1952 в Хелзинки, 1956 в Мелбърн, където вкарва 3 гола и печели бронзов медал и 1960 в Рим.
Старши треньор на Етър Велико Търново, Велбъжд Кюстендил през сезон 1971/72, Бдин Видин, Чардафон-Орловец Габрово от лятото на 1972 до лятото на 1973, Академик Свищов от лятото на 1976 до лятото на 1977, Академик София от лятото на 1977 до лятото на 1978.
Баща на футболиста на ЦСКА Юлиян Колев и брат на футболиста на ЦСКА - Тодор Колев.