Иван Зафиров

Кариера

Юноша на ЦСКА. Играе като десен защитник за ЦСКА от 1962 до 1966, след което преминава в Сливен от 1966 до 1968. През 1968 се завръща в ЦСКА и играе до 1981. Има 364 мача и 9 гола в А група (340 мача с 8 гола за ЦСКА и 24 мача с 1 гол за Сливен). С отбора на ЦСКА е деветкратен шампион на България през 1965/66, 1968/69, 1970/71, 1971/72, 1972/73, 1974/75, 1975/76, 1979/80 и 1980/81 и петкратен носител на Купата на Съветската армия през 1964/65, 1968/69, 1971/72, 1972/73 и 1973/74. Капитан на отбора. Завършва ВИФ Георги Димитров. Заслужил майстор на спорта от 1974. Награден със сребърен орден на труда през 1968. На трето място в анкетата за футболист на годината през 1980 с червената фланелка. За ЦСКА има 37 мача в евротурнирите (26 за КЕШ, 6 за КНК и 5 за купата на УЕФА). Един от стабилните крайни защитници, притежава добра техника, бързина и често се включва в нападение, коректен на терена.

Има 50 мача и 1 гол за А националния отбор в периода 1968 до 1980, 9 пъти е негов капитан, 1 мач за Б националния, 15 мача с 1 гол за младежкия и 3 мача за юношеския национален отбор. Участва на Световно първенство през 1974 в Германия, но не влиза в игра. Сребърен медалист от Олимпийските игри през 1968 в Мексико.

След прекратяването на активната си състезателна дейност през 1981 става треньор на Розова долина Казанлък като печели промоция с тима в дебютния си сезон. Води и Червено знаме Павликени, Светкавица Търговище, Лудогорец Разград, Академик София, Беласица Петрич. Селекционер в ДЮШ на ЦСКА.

Баща на Адалберт и Мартин Зафирови, дядо на Ивайло Зафиров, всички футболисти на ЦСКА.