Емил Костадинов

Кариера

Юноша на ЦСКА, играе като дясно крило и нападател, дебютира в първия състав през юни на 1985. Бързо се утвърждава и оформя атомно трио с Христо Стоичков и Любослав Пенев. През 1990 е продаден на Порто Португалия, където игре до края на 1994. През пролетта на 1995 играе за Депортиво Ла Коруня Испания, а от лятото е в Байерн Мюнхен Германия. През сезон 1996/97 е в турския Фенербахче, а през есента на 1997 за кратко играе в мексиканския Тигрес. В началото на 1998 се завръща в ЦСКА като остава до края на сезона. През есента на 1998 преминава в Майнц Германия, където играе до 2000. Костадинов е първият българин, вкарал гол във финал на европейски клубен турнир през сезон 1995/1996, когато печели купата на УЕФА с Байерн Мюнхен Германия. В евротурнирите за ЦСКА има 21 мача и 8 гола (7 мача и 3 гола за КЕШ, 8 мача с 4 гола за КНК и 6 мача с 1 гол за купата на УЕФА). Печелил е Купата на УЕФА с Байерн през 1996, полуфиналист в Шампионската лига с Порто през 1994 и за КНК с ЦСКА през 1989, с българския тим играе и четвъртфинал за КЕШ през 1990. Трикратен шампион на България през 1986/87; 1988/89; 1989/90, четирикратен носител на купата на България 1984/85; 1986/87; 1987/88; 1988/89, четирикратен носител на купата на Съветската армия през 1984/85; 1985/86; 1988/89; 1989/90, носител на суперкупата на България през 1989 всички с ЦСКА. Дукратен шампион на Португалия 1991/92 и 1992/93, носител на купата на Португалия през 1990/91 и 1991/92. Футболист №1 на България за 1993, на трето място в анкетата за 1992 и 1995.

Известен е най-вече с прозвището си Екзекутора на петлите. На 17 ноември 1993 с негов гол секунда преди да изтече редовното време на мача Франция-България, вкарва втория си гол в мача и резултатът става 2:1 в полза на България, като по този начин той я класира за световното първенство в САЩ през следващата година. Бронзов медалист от световното първенство през 1994.  Докато играе за националния тим на България, Емил Костадинов отбелязва голове срещу противници като Германия през 1995, Бразилия през 1990, Франция през 1993, Италия през 1991, Испания през 1998, Шотландия през 1991, Швейцария през 1991. За националния отбор дебютира на 24 декември 1988 срещу Обединените Арабски Емирства завършил 1:0 в Царджа, като става автор на гола. Последният му мач е на 24 юни 1998 срещу Испания завършил 1:6 в Ланс, като отново е автор на гола. Участва на две Световни първенства (през 1994 в САЩ – бронзов медалист, играе в 7 мача и през 1998 във Франция – играе 3 мача и вкарва 1 гол) и на Европейското първенство в Англия през 1996, играе в 2 мача. Общо има 69 участия в националния отбор и 26 вкарани гола.

След прекратяване на състезателната си кариера е футболен деятел. В началото на 2000 е назначен за изпълнителен директор на ЦСКА, като остава на поста до 2001. От 2005 е член на изпълкома на БФС. В началото на 2007 е член на управителния съвет и спротно-технически директор на ЦСКА, до септември 2009. През лятото на 2008 за един месец е изпълняващ длъжността президент на ЦСКА. През април 2010 отново е спортно-технически директор в ЦСКА, като остава в отбора до юни 2011. През 2013 за няколко месеца отново е член на УС на ЦСКА. Член на изпълнителния комитет на БФС от 2005 до 15 март 2024. На 5 август 2024 става спортен директор на централен спортен клуб на армията 1948.