Димитър Якимов

Кариера

Юноша на Септември София, играе като нападател, но се справя също толкова успешно и като атакуващ полузащитник и в двата фланга на атаката. Дебютира за Септември едва на 17 години. През сезон 1959/60 печели купата на Съветската армия със Септември и стига до петото място в шампионата на България като изиграва 21 мача и вкарва 10 гола. Привлечен е в ЦСКА през 1960 и остава при армейците до края на кариерата си през 1974.  На клубно ниво, Якимов достигна полуфинал за КЕШ с ЦСКА през 1967. Шампион през 1960/61, 1961/62, 1965/66,  1968/69, 1970/71, 1971/72 и 1972/73, носител на купата на Съветската армия през 1960/61, 1964/65, 1968/69, 1971/72, 1972/73 и 1973/74 с ЦСКА. Голмайстор на първенството през 1971 с 26 гола за ЦСКА. В „А“ група е изиграл 287 мача и е вкарал 141 гола. В евротурнирите за ЦСКА има 32 мача и 12 гола (24 мача с 8 гола в КЕШ и 8 мача с 6 гола в КНК). Кариерата му е прекратена преждевременно в началото на 70-те, въпреки че той нито е контузен, нито със западащи умения. Един от най-почитаните играчи на българския футбол и на ЦСКА, понякога наричан „поетът на футбола“ за неговите дриблиращи умения. Най-успешният български футболист Христо Стоичков посочва Якимов като голямо вдъхновение в неговото детство. Заслужил майстор на спорта. Изключително странно е, че не е избран за Футболист №1 на България, на трето място в анкетата е през 1961, 1968, 1969 и 1970 години, всичките с червената фланелка. През януари 2020 на церемонията за Футболист на годината 2019 получава новоучредената Специална награда за изключителни заслуги към българския футбол.

Има 67 мача и 9 гола за националния отбор. Европейски шампион за юноши-старша възраст през 1959 като е избран за играч на турнира. Дебютира за първия ни тим на 11 октомври 1959 при победата с 1:0 над Франция. Играе решаваща роля във вероятно най-важните победи на българският национален отбор през 60-те години. Той отбелязва победния гол за България в последния мач на квалификациите за Световно Първенство срещу Франция, играна на неутрален терен в Италия през 1961, осигурявайки на България първо участие във финали на световно. Отново в Италия, четири години по-късно неговият прецизно дълъг пас преминава през цялата белгийска защита и достига до Георги Аспарухов на чиста позиция за да осигури друга голяма победа, която изпрати България на финалите на Световното Първенство в Англия. Участва на Световното първенство в Чили през 1962 (в 1 мач), Световното първенство в Англия през 1966 (в 3 мача),  Световното първенство в  Мексико през 1970 (в 2 мача), както и на Олимпиадата през 1960 в Рим.

Като треньор е работил в Олимпик Тетевен, в Берковица, 4 години в Кипър и в Кувейт. Помощник треньор в ЦСКА от 1975 до 1977, като печели шампионска титла на България през сезон 1975/76.  През 2014/15 е член на надзорния съвет на ЦСКА.