Димитър С. Григоров

Кариера

Юноша на Атлетик София от 1919. Играе като централен нападател или дясно крило. През 1921 е един от основателите на Спортклуб София, но продължава да играе в Атлетик. По същото време се занимава и с баскетбол и лека атлетика. След обединението на 28 октомври 1923 заиграва за АС 23, като в края на 20-те години на миналия век е капитан на отбора. В тима ще остане до края на 1929. В края на 1929 заиграва за Урания Швейцария. В началото на 1931 заиграва за Сервет Женева Швейцария, където ще остане до юни 1931. В периода начело на АС 23 ще изиграе и няколко мача като футболист. 

Играе мачове за националния отбор на България. 

Започва да работи като старши треньор на Уали-бол, тим по волейбол към Християнското дружество, в края на 20-те години на миналия век. В края на 1929 заминава да учи физическо възпитание и висше педагогическо в Женева, Швейцария. По време на престоя си в Урания Швейцария е назначен за играещ старши треньор от 1930 до началото на 1931. Със завръщането си в България става старши треньор на АС 23 от лятото на 1931 до януари 1932 като е държавен първенец (статут на шампион на България) с тима през сезон 1930/31 . От 1936 до 1938 учи педагогика в Спрингфилд Колидж, Масачузетс, САЩ. От 1937 е помощник треньор на футболния клуб на Спрингфилд Колидж, като през същата година ще стане шампион на САЩ за колежански футбол. След завръщането си в България започва работа в американския колеж в България, организира спортни лагери, на които е треньор и рефер. Преподавател във Висшето училище по телесно възпитание от самото и основаване през 1942. Арестуван от новите власти през 1944 и до края на 1945 работи принудителен труд. От 1948 се завръща на работа във ВУФ. От 1948 започва да тренира отбора по баскетбол на Локомотив София като ги извежда до шампионската титла на България през същата година. През лятото на 1949 напуска ВУФ. От 1949 тренира женския отбор на Локомотив София по баскетбол като е шампион на България за 1949 и 1950. От началото на 1951 е на кормилото на футболния отбор на Локомотив София като остава на поста само 5 месеца. От лятото на 1951 е начело на Локомотив Пловдив като ще остане до края на годината. През 1960 за втори път поема Локомотив Пловдив, но отново бързо след това се завръща в София поради лични причини. През лятото на 1963 ще вземе управлението в Локомотив Пловдив за трети път като ще остане до 1967. Под негово ръководство израстват Христо Бонев и Георги Василев. В началото на 1967 е назначен за старши треньор на националния отбор на Судан и остава до края на пролетта на 1969. През януари 1969 ще спечели купата на Дружбата на африканските народи. На това първенство ръководи и младежкия отбор на Судан, като тимът печели второ място в турнира. През април 1969 става отговорник за футбола в тима на Локомотив Пловдив. След това работи и като треньор в Индонезия, старши треньор на Ботев Пловдив и Димитровград. През сезон 1978/79 за четвърти път поема Локомотив Пловдив като дава път на Аян Садъков и Едуард Ераносян. Заслужил треньор по футбол от 1979. В последните дни на живота си се грижи за футбола в село Роман.