Кариера в клуба
234[1]
Мача20831[1]
Минути125[1]
Гола0[1]
Жълти картона6[1]
Червени картонаМача[1] | Минути[1] | Гола[1] | ЖК[1] | ЧК[1] | |
Първенство | 200 | 17605 | 102 | 0 | 5 |
Купи | 23 | 2206 | 18 | 0 | 1 |
Международни | 11 | 1020 | 5 | 0 | 0 |
Кариера
Юноша на столичния Ботев Коньовица. Започва футболната си кариера именно там 1946-1947, a по-късно играе и за Септември София от 1947 до 1948. Истинският му възход обаче започва през 1948, когато за първи път облича червената фланелка на ЦСКА. Дебютира за армейците на 5 май 1948 при загубата с 1:0 от Левски София, а първи гол бележи на 19 май 1948 при равенството 1:1 със Славия София. Играе като дясно крило и за много кратък период успява да се докаже и да се превърне в един от най-добрите футболисти на отбора, като почти няма мач без гол. Димитър Миланов винаги е правил футболната игра завладяваща, приятна и зрелищна. Изключително всеотдаен и превъзходен играч със страхотна футболна техника. Благодарение на нея и с помощта на интелекта си съумява да увлече целия отбор да се стреми към победата във всеки мач. Носител е на 10 шампионски титли на България през 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957,1958, 1959,1960, а също и три пъти на купата на Съветската Армия през 1951, 1954 и 1955. Великият футболист играе за ЦСКА до 1960. Голмайстор на А група през 1948-1949 и през 1951 със съответно 11 и 13 точни попадения. Четвъртфиналист в турнира за Купата на европейските шампиони през 1957. През 1960 му е присъдено званието “Заслужил майстор на спорта”.
Има 39 мача и 20 гола за националния отбор в периода 1948-1959. Автор е на един особено впечатляващ гол от задна ножица през 1948, който носи победата над тима на Унгария на Средно-европейското Балканско първенство с 1:0. Димитър Миланов - Пижо е първият български футболист, отбелязал гол на стадиона „Уембли” в Лондон. При това не един един, а два гола - в мач-квалификация за Мелбърн 1956, завършил 3:3! Автор на третия гол е Георги Димитров (Червения). Пижо е участник в олимпийските игри в Хелзинки 1952 и в Мелбърн 1956, където става бронзов медалист. Има и два мача за Б националния отбор на България.
След края на активната си съзтезателна кариера, той остава верен на българския футбол, като се посвещава на треньорската професия, като води и Марек в майсторската група на България. Старши треньор на Светкавица Търговище. Старши треньор на Марица Пазарджик от лятото до края на 1971. Старши треньор на Родопа Смолян, на Локомотив Каспичан.