Кариера в клуба
299[1]
Мача24280[1]
Минути99[1]
Гола2[1]
Жълти картона0[1]
Червени картонаМача[1] | Минути[1] | Гола[1] | ЖК[1] | ЧК[1] | |
Първенство | 244 | 19682 | 72 | 2 | 0 |
Купи | 30 | 2546 | 18 | 0 | 0 |
Международни | 25 | 2052 | 9 | 0 | 0 |
Кариера
Юноша на Хеброс Харманли (тогава носи името Левски Харманли) от 1960. Играе като нападател. През лятото на 1963 отива в Марица Пловдив. В началото на 1966 играе в Спартак Пловдив. През лятото на 1966 провежда подготовка с Ботев Пловдив, но след това влиза в казармата през септември 1966 и е привлечен в ЦСКА. Дебютира за армейците на 16 октомври 1966 при победата с 1:0 над Марек Станке Димитров, а първи два гола бележи на 23 ноември 1966 при победата с 4:0 над Гурник Забже Полша. С отбора на ЦСКА става шесткратен шампион на България през 1968/69, 1970/71, 1971/72, 1972/73, 1974/75 и 1975/76 и четирикратен носител на Купата на Съветската армия през 1968/69, 1971/72, 1972/73 и 1973/74. Полуфиналист за КЕШ с ЦСКА през 1967. За ЦСКА има 26 мача и 9 гола в евротурнирите (21 мача с 8 гола за КЕШ и 5 мача с 1 гол за КНК). В тима на армейците играе до лятото на 1976, когато акостира в Черно море Варна и през лятото на 1977 прекратява кариерата си. Има 250 мача и 75 гола в "А" група (244 мача и 73 гола за ЦСКА и 6 мача с 2 гола за Спартак Пловдив). Завършва ВИФ "Георги Димитров". Майстор на спорта от 1969. Като крило се отличава с бързина и добри реализаторски способности.
Играе 4 мача за младежкия национален отбор на България. Има 8 мача и 3 гола за "А" националния отбор в периода 1968 до 1973. Участва на Световното първенство през 1970 в Мексико (в 2 мача).
След прекратяването на състезателната си кариера става треньор в детско-юношеската школа на ЦСКА. През 1984 започва работа като треньор в ДЮШ на Ямрук Кувейт, където ще остане 4 години до 1988. В последствие още два пъти ще работи в същия отбор в ДЮШ през деветдесетте и през 2005.
Баща на Христо Марашлиев - също състезател на ЦСКА.