Димитър Байкушев

Кариера

Юноша на Славия София. Играе като защитник. Пробива в първия отбор на белите през лятото на 1929. Държавен първенец (статут на шампион на България) и носител на Царската купа (статут на Национална купа на България) през сезон 1929/30. През лятото на 1934 преминава в АС 23 след като вече е участвал в приятелски мач за тима и през лятото на 1932. В АС 23 ще остане до края на 1934, след което се завръща в Славия София. В периода февруари - март 1936 отново ще изиграе поредица от контроли с тима на АС 23 във Франция. С белите ще стане отново държавен първенец (статут на шампион на България) и носител на Царската купа (статут на Национална купа на България) през сезон 1935/36. През сезон 1937/38 ще играе за Туркоан Франция. През лятото на 1938 ще се завърне за трети път в Славия София и ще стане шампион на България през сезон 1938/39. Състезава се за белите до 1941, когато прекратява кариерата си. 

Изиграва 27 мача за националния отбор на България, като вкарва и 3 гола. С националната фланелка печели купата на БОК през 1931 и два пъти Балканската купа през 1932 и 1935. 

Започва работа като старши треньор на Славия София през 1943 като е шампион на България през сезон 1942/43, след което се завръща на този пост през юли 1946 и остава на него до края на юни 1948. В периода от януари 1950 до края на декември 1955 е начело на Завод 12 София. През сезон 1956/57 става старши треньор на Дунав Русе като под негово ръководство тимът за първи път влиза в А група. От юли 1958 до края на юни 1960 отново застава на кормилото на Славия София. От лятото на 1961 до лятото на 1965 става старши треньор на Спартак Пловдив, като става шампион на България за сезон 1962/63, единствената титла във витрината на този пловдивски тим. През лятото на 1965 поема Горубсо Мадан, където остава до края на юни 1969. След това става старши треньор и на Поморие. Заслужил треньор от 1968.