Георги Пачеджиев

Кариера

Играе като нападател. Започва да се състезава за Спортклуб София от 1932. Шампион на България и носител на Царската купа (със статут на Национална купа на България) през сезон 1935. В тима остава до лятото на 1936. През лятото на 1936 преминава в АС 23. През пролетта на 1937 се завръща в Спортклуб София. От лятото на 1937 до 1944 е отново в АС 23. Превръща се в един от основните футболисти в тима. Нисък (160 см), но много бърз и техничен, жилав и издръжлив, заради което получава прозвището Чугуна. Голмайстор на първенството на България през 1939 с 14 гола. През 1941 е носител на Царската купа (със статут на Национална купа на България) след победа с 4:2 над Напредък. През лятото на 1944 е столичен първенец с тима на АС 23. От 9 ноември 1944 е футболист и на Чавдар като остава в тима до края на 1946. В началото на 1947 акостира в Левски София, където ще остане до края на 1949. Шампион на България с тима през сезони 1947 и 1948/49, носител на купата на Съветската армия през сезони 1947 и 1948/49, вицешампион през 1948, както и столичен шампион през 1948. За тима има 58 мача със 17 гола. В края на 1949 преминава в Строител София, в началото на 1951 заиграва за Ударник София. Печели купата на Съветската армия през 1952, вицешампион през 1950. За белите всъщност играе малко заради тежка контузия. Прекратява кариерата си през 1953, след като претърпява нова лоша контузия. Заслужил майстор на спорта от 1961. 

В периода от октомври 1935 до ноември 1950 е национален състезател на България като изиграва 9 мача с 2 гола за тима, любопитно е, че големия процент от мачовете – 5, изиграва в престоя си в АС 23. Има и 2 мача за Б националния отбор на България. Записва мачове и за сборния състав на София. 

През 1954 завършва треньорска школа в Москва, Русия (тогава Съветски съюз). Още същата година е назначен за треньор на юношеския национален отбор на България като класира тима за юношеския турнир на УЕФА през 1955 в Италия. На първенството, което по регламент се играе само в групова фаза, печели първо място в групата след победи с 5:1 над Северна Ирландия и с 6:1 над Полша и равен мач 2:2 с Испания. През 1955 води и националния отбор на България в един мач самостоятелно и в нови 4 в тандем с Крум Милев. През 1956 застава начело на Динамо София (тогавашното име на Левски София), където ще остане до 1959, от 1957 вече под името Левски София. Печели купата на Съветската армия през сезони 1956, 1957, 1958/59. През 1957 отново е старши треньор на България в 1 мач в тандем с Александър Попов. В периода 1961/62 е старши треньор на България в тандем с Кръстьо Чакъров като класират и участват на Световното първенство по футбол в Чили през 1962, като това се случва след допълнителен бараж срещу Франция и е за пръв път в историята на българския футбол. В периода 1962/63 води самостоятелно националния отбор на България в 4 мача, а през 1963 в нови два в тандем с Бела Волентик. Води тима ни в 21 мача като постига 9 победи, 4 равни и 8 загуби. Има и 4 мача начело на Б националния отбор на България. През сезон 1965/66 поема тима на Омония Никозия Кипър като става шампион на Кипър през този сезон. През следващия сезон 1966/67 е начело на Николай Лъсков Поморие. Сезон 1967/68 е на кормилото на Черноморец Бургас. В периода от юли 1968 до юли 1970 се завръща на поста старши треньор на Омония Никозия Кипър. Заслужил треньор от 1980.