Кариера в клуба
211[1]
Мача18678[1]
Минути0[1]
Гола0[1]
Жълти картона0[1]
Червени картонаМача[1] | Минути[1] | Гола[1] | ЖК[1] | ЧК[1] | |
Първенство | 178 | 15723 | 0 | 0 | 0 |
Купи | 12 | 1035 | 0 | 0 | 0 |
Международни | 21 | 1920 | 0 | 0 | 0 |
Кариера
Започва футболната си кариера като вратар в Червено знаме София през 1948/49, след тога играе за софийският Спартак в периода 1950-1955. Оттам е привлечен в редиците на ЦДНА в началото на 1955, където за периода от началото на 1955 до лятото на 1965 става осемкратен шампион на България през 1955, 1956, 1957, 1958, 1958/59, 1959/60, 1960/61, 1961/62 и трикратен носител на Купата на Съветската армия през 1955,1960/61,1964/65. Дебютира за армейците на 6 март 1955 при загубата с 1:0 от ВМС Сталин. Има 21 срещи в турнира за купата на европейските шампиони като през 1957 е четвъртфиналист. На 18 декември 1958 се играе трети допълнителен мач за КЕШ между ЦДНА и Атлетико Мадрид, Найденов претърпява лоша контузия, извадено рамо, но продължава да защитава вратата на армейците. Въпреки тежката контузия спасява дузпа бита от бразилеца Вава. Футболист № 1 на България за 1959 и 1961, с второ място в анкетата през 1958, всичките с червената фланелка. Заслужил майстор на спорта от 1961. Награден със сребърен орден на труда през 1968. За ЦСКА има 20 мача в турнира за Купата на европейските шампиони. През юли 1965 се завръща в Спартак София, където ще изиграе последните си два сезона до лятото на 1967. Има 298 мача в А група (176 мача за ЦСКА, 112 мача за Спартак и 10 мача за Червено знаме). През 1974 е включен от спортните журналисти в идеалния отбор на страната за 30-летието (1944-1974). Вратар с отлични рефлекси, съобразителност и решителност, добро взаимодействие със защитниците. Считан и до днес за най-добрия български вратар за всички времена.
Взема участие в 51 мача за А националния отбор в периода 1955 до 1966 като в три мача е капитан, има и 3 мача за Б националния ни отбор. Бронзов медалист от олимпийските игри през 1956 в Мелбърн Австралия, участва и на тази в Рим през 1960. Участва на световното първенство през 1962 в Чили (в 3 мача) и световното през 1966 в Англия (в 2 мача). В олимпийска квалификация между България и СССР, противник го рита в главата, поради което получава фрактура на черепа, въпреки това довършва успешно мача без да допусне гол.
След юли 1967 прекратява състезателната си кариера и става помощник треньор в Спартак София. След обединението на Левски София и Спартак София през 1969 напуска отбора и става старши тренор на Марица Пловдив. По време на турне в Сирия с Марица внезапно умира. Официалната версия за смъртта е повторен инфаркт на миокарда. В публичното пространство се носят много спекулативни теории за внезапната смърт на Джими Найденов. Съпругата му Маргарита е убедена, че Георги Солаков, с който Георги Найденов е в конфликт от обединението на Левски със Спартак, и държавна сигурност стоят зад смъртта на Найденов.