Кариера
Играе като полузащитник. Започва кариерата си в Шипка София през 1927 и остава в тима до лятото на 1929, когато преминава в АС 23. С асистите е държавен първенец с АС 23 през 1931 (статут на Шампион на България), като на финала след 2:1 за Шипченски сокол Варна, футболистите на варненския тим напускат терена и е присъдена служебна победа с 3:0. Той е причината за напускането на соколите след като в единоборство с Георги Пармаков чупи крака му и варненци искат да бъде изгонен. През същия сезон 1931 с тима на АС 23 е и столичен първенец, на практика победител в първата фаза на шампионата в София. В края на 1932 преминава в Левски София след скандал с ръководството на АС 23. В тима остава до края на 1941 и записва 89 мача с 8 гола. Печели шампионска титла на България за сезони 1933 и 1937, а е носител и на Царската купа с тима за сезони 1933 и 1937. В края на 1941 отново със скандал акостира в Левски Русе, където през следващата 1942 ще прекрати кариерата си.
За националния отбор на България играе в периода от 1929 до 1938 като записва общо 30 мача и вкарва 1 гол. Печели с тима Балканската купа през 1932. И в националния тим показва физическата си сила и твърда игра след като на 25 април 1934 в мач срещу Австрия загубен с 6:1 след като при единоборство с капитана на домакините Валтер Науш му счупва крака. Записва мачове и за сборния състав на София.
Работи за кратко като старши треньор на Хебър Пазарджик и Ботев Пловдив.