Дата: | 26 юни 1966 г. |
---|---|
Турнир: | „А“ републиканска футболна група 1965/66 (30-и кръг) |
Стадион: | Народна армия, София |
Посещаемост: | 22 000 зрители |
Треньор на ЦСКА: | Стоян Орманджиев |
Съдия: | А. Гергинов |
- 56′
- 46′
- 56′
- 46′
-
Симеон Нинов46′
-
Димитър Боснов
-
Янко Атанасов
-
Михаил Табаков
-
Абил Билялов
-
Стефан Янев
-
Андрей Стоянов73′
-
Здравко Митев
-
Стоян Георгиев
-
Стефан Богомилов
-
Никола Димитров
-
Иван Иванов46′
-
Димитър Алексиев73′
-
28мин
Гол
Янко Кирилов (ЦСКА „Ч. знаме“)
-
34мин
Гол
Янко Кирилов (ЦСКА „Ч. знаме“) асистенция - Никола Цанев
-
36мин
Дузпа - гол
Иван Василев (ЦСКА „Ч. знаме“)
-
49мин
Гол
Янко Кирилов (ЦСКА „Ч. знаме“)
-
52мин
Гол
Никола Димитров (Черно море)
-
65мин
Гол
Стефан Янев (Черно море)
ВЪЛНУВАЩИ ТЪРЖЕСТВА
БОРБА ДО ПОСЛЕДНАТА СЕКУНДА
СЛЕД ТРИГОДИШНО ПРЕКЪСВАНЕ
ЦСКА „ЧЕРВЕНО ЗНАМЕ“ ОТНОВО ЗАВОЮВА НАЙ-ВИСОКАТА ТИТЛА
В събота паднаха големите въпросителни за новия носител на републиканската титла по футбол. От 18,30 ч. на три стадиона трите кандидата за най-високото звание положиха последните усилия да завоюват най-добра позиция за себе си. Но някакви изненади не се получиха. И едната точка, с която ЦСКА „Червено знаме“ бе изпреварил „Левски“ един кръг преди края, остана като разлика и в крайното класиране. След три години ЦСКА „Червено знаме“ отново взе шампионската титла. Това бе заслужена награда за този колектив, който под ръководството на засл. треньор Ст. Орманджиев има най-успешния пролетен сезон измежду всички отбори в групата.
Шампионатът бе изключително напрегнат и необикновен. В крайната фаза отборите-кандидати за титлата играха без своите състезатели, които отидоха в националния отбор. При тази обстановка много важна роля се падна на резервите. У армейците те се оказаха най-добре подготвени и силни. И доведоха борбата до победен край. И с титулярите, и с резервите ЦСКА „Ч. знаме“ се оказа най-балансираният във всички линии отбор, способен на добри резултати.
Вчера, при тържественото закриване на шампионата на „А“ РФГ, зам.-председателят на ЦС на БСФС и председател на БФФ Н. Донски поздрави новите шампиони и им връчи знамето, купата и златните медали. Сребърните медали бяха връчени на вицешампионите от „Левски“, а бронзовите – на футболистите на „Славия“. Шампионите направиха традиционната почетна обиколка, сърдечно приветствувани от хилядите зрители.
При това тържество бяха поднесени и традиционните награди: „Ч. море“ получи купата на БФФ за първенеца на съревнованието по спортсменство, Хр. Илиев купата на в. „Земеделско знаме“ за индивидуално спортсменство, „Левски“ – купата на в. „Отечествен фронт“ за най-резултатно нападение, Д. Руменчев – купата на в. „Труд“ за най-добър съдия, Тр. Спасов – купата на в. „Народен спорт“ за най-добър стрелец.
ДЕВЕТДЕСЕТТЕ МИНУТИ НА ТРИТЕ ВЪЗЛОВИ МАЧА
Събота, ст. „Народна армия“. Тук се играе възловата среща ЦСКА „Ч. знаме“ – „Черно море“. Армейците добре знаят огромната цена на двете точки и разразилата се преди мача природна буря сега продължава и при тихо време пред вратата на черноморци. Там ври и кипи.
... Стадион „Левски“ (Герена). „Сините“, макар без редица титуляри (при това и Здравков бива контузен още в началото и напуска терена) играят вдъхновено и резултатно, въпреки достойния отбор на своите противници от Пловдив. В 15 мин. капитанът на отбора Илиев сполучливо завършва една светкавична комбинация и ... 1:0. „Левски“ се чувствува шампион цели 13 минути, когато...
... Тече 28 минута от мача на ст. „Народна армия“. Кирилов получава хубав пас отляво, врязва се в централната зона и ударът му от десетина метра праща топката в заветната цел – 1:0. Голът сякаш разкъсва букаите, които до този момент тежат от нервно напрежение на краката на армейските футболисти. Крехката черупка на черноморци е разчупена и головете следват един след друг. В 35 мин. Цанев извежда на „асфалтова пътека“ Кирилов и последния от движение покачва на 2:0. Две минути по-късно Станков е спрян непозволено в наказателното поле. Василев реализира дузпата – 3:0. Така завършва полувремето.
В същото време на „Герена“ „Левски“ чрез Николов покачва в 41 мин. на 2:0.
Но да „видим“ какво става по същото време в Пловдив? Ето какво ни съобщава нашия пратеник Цв. Георгиев: „След голяма задуха заедно с началния съдийски сигнал започва да вали тропически дъжд, който не спира до края и принуждава организаторите да прибегнат до електрическо осветление. Теренът заприлича на оризище. Топката мъчно се подчинява. И все пак и двата отбора играят открито, за победа. Големи възможности за гол се откриват в началото и за двете страни, особено за „Славия“. Отличният в този мач Станков на няколко пъти спасява по блестящ начин опасни топки. При едно разбъркване пред вратата на „белите“ Диев вкарва гол и полувремето завършва при резултат 1:0 за пловдивчани...“
А сега да проследим и епилога на трите мача.
... Отново сме на стадион „Народна армия“. Едва играта е подновена и Кирилов пак се проявява като умел реализатор – 4:0. Варненци използуват временно отпускане на своя противник и чрез Димитров и Янев за кратко време намаляват на 4:2. След това обаче армейците отново стягат обръча пред тяхната врата и само многобройните пропуски стават причина резултатът да не набъбне чувствително в тяхна полза. Но и 4:2 стига, за да се видят армейците вече шампиони.
... В същото време на „Герена“ нападението на „Левски“ продължава да действува резултатно. Веселинов и Стоянов покачват на 4:0 – „Левски“ е вицешампион.
... Ето ни отново в Пловдив. Играта продължава под гъстата мрежа на дъжда. В основата на всички контраатаки на „белите“ стои отличният Давидов. Ето още една хубава негова проява – и Тасев в 80 мин. изравнява. Радостта трае малко. Две минути по-късно Дишков изпълнява от около 25 метра един от своите „специалитети“ (свободен удар) и с помощта и на Жежов вкара победния гол за отбора си. „Славия“ се задоволява с третото призово място в шампионата.
Предоставил В. Янкулов
ЧЕСТИТО, ШАМПИОНИ!
Кондиция, висок дух, монолитен състав
Тимът правеше почетната обиколка и Купата на Републиката преминаваше от ръка в ръка – всеки да се докосне до трофея, защото всеки е допринесъл за тоя триумф...
Носи я Цанев с капитанската лента, играчът, който с устрема си нарушаваше равновесието на противниковите защитници. Колко пъти в един мач той се откъсваше от своите пазачи! Зрителите ахваха, зрителите му се сърдеха, че много пропуска, но в края на краищата му прощаваха, защото той и много пъти уличваше целта...
Ето я у Колев, опитният майстор, който е бил вече „нещо“ във футбола по времето, когато Ц. Атанасов и Зафиров са се раждали. На 36 години той казва: „Вчера си поръчах два чифта нови футболни обувки... Смятам да играя най-малко още 5 години...“
Взема я Якимов, чудак във футбола, техник, влюбен в дрибъла, който е дал вече много за армейския и националния тим, но за когото все сме с мисълта, че има повече и може да дава повече...
Купата преминава в ръцете на Гаганелов и Пенев – единият сериозен, другият весел – два различни характера, но с отлично разбирателство и в живота, и на терена.
Докосва я Романов, универсалният играч, който умее да запълни всяка празнина и да предпази тима си от нещастие. Неотдавна, в гр. Станке Димитров една става му изневери, но той като вътрешно крещеше от ужасната болка, не издаде нито звук, намести я сам, напрегна се до крайност и не остави другарите си...
Те са деветнадесет души. Колектив. Едно предишно поколение им завеща привързаност към техниката, и това е вече стил. Развяват знамето, носят Купата и това е достатъчно основание да се каже: „Те са най-добрият тим!“ Но да си припомним нашите разговори преди 6-7 кръга. Независимо от класирането, от победите или загубите, като се преценяваха качествата на отборите, все по-често специалистите утвърждаваха: „ЦСКА „Ч. знаме“ сега е най-добрият тим!“ И наистина, „Левски“ страдаше от своята защита, а и Абаджиев отсъствуваше от средата на терена; „Славия“ вкарваше малко голове... А ЦСКА „Ч. знаме“ имаше солидна защита и и енергични и умели халфове (спомнете си серия успешни игри на Никодимов!), и нападение, в което край калените гросмайстори се появиха юноши с обещаващи качества.
Това, последното, бе може би най-забележителният факт в тази щастлива футболна година на армейския тим. Дойде време възпитаници на образцовата детско-юношеска школа да влязат в представителния тим. Това е важен импулс за ръководители и треньори да следват този верен курс.
... Почетната обиколка е завършена. Играчите си тръгват като понасят на раменете си своя треньор змс Ст. Орманджиев. Ето възнаграждение за безсънните нощи, за белите нишки в косите. Тъгите са останали като поука за бъдещето. Защото отборът е още в началото на пътя. Той има напредък в стила, но трябва да гони съвършенството. Най-високата титла винаги е лежала като тежка отговорност. Тя носи безброй задължения от спортнотехническо и морално естество. Та шампионът трябва да бъде пример у дома, а има и големи задължения на международното поле...
Честито, армейци! Развявайте с достойнство вашето знаме!
Ал. ЯСНИКОВ
Предоставил В. Янкулов