1:2 – „ЛОКОМОТИВ“ (Сф)  ДОСТОЕН ЗА „ГОЛЯМАТА ТРОЙКА“

Ако човек се вгледа в статистиката, има да се чуди и да се мае! Как е възможно един отбор да очертае такова превъзходство и в крайна сметка да напусне игрището с наведена глава? Несъмнено, извършил е непростими грешки в моментите, когато е трябвало да постави венец на усилията си. Да, от дълго време ЦСКА „Ч. знаме“ страда от липсата на резултатно нападение. Отборът има завидна енергия, способен е да наложи бурно темпо, да държи противника в жестока обсада, но когато натиска спусъка, снарядите профучават покрай целта. Спомняте ли си поне веднъж Якимов, Марашлиев, Атанасов, улучили очертанията на противниковата врата? Никодимов също се оказа неточен стрелец, Дълго чакахме, докато един удар на П. Николов попадне в рамката на Йорданов. Това бе в 65-та минута... През втората част ЦСКА спечели 11 корнера, а не можа да използува нито един от тях. Треньорът пак трябваше да търси желания голмайстор из средата на защитниците. И Пенев, който вече втори мач напуска поста централен защитник, за да се превърне в типичен нападател, изпълни блестящо възложената мисия. Той бе единственият, който накара вратаря Йорданов три пъти да изтръпне. Голът му бе плод на устрем и амбиция, които заслужават адмирации. Като си го спомнят, армейските нападатели сигурно се червят от срам. При този състав изглежда Пенев е много по-нужен в средната линия, отколкото в крайната защита.

„Локомотив“ (Сф) не се побоя в голяма част от мача театър на бойните действия да бъде неговата половина. Грешки на В. Василев поизостриха обстановката. Но у другите лъхаше пълна концентрация. Много удари бяха спрени насред път. Веднъж топката бе отбита на голлинията (Геров). Христакиев не се умори да води двубои. Настойчивостта на Т. Колев, както и хубавото диагонално подаване в 35-та минута, бяха възнаградени с първия гол на Дебърски (с полезни рейдове и в средната линия). „Локомотив“ отправи малко удари – само 7. Тук вина има и Ат. Михайлов – инертен. Но забележете, Кирилов бе на крачка от прегръдката за голмайстора. При 1:0 за „Локомотив“ той се отскубна от пазачите и стреля в страничния стълб. Малко по-късно и Дебърски разтърси напречната греда. Тук мерникът също изневеряваше, но ясно бе тактическото предимство при създаването на изгодни голови положения. По-малко на брой – да, но по-опасни!

Стрелката отмерваше 86-та минута. Котков изпревари в мислите си дори публиката, освободи се майсторски от Радлев и запрати топката с такава сила, че само мрежата бе в състояние да я спре. „Локомотив“ (Сф) си възвърна самочувствието на равноправен в „голямата тройка“.

Д. ПОПДИМИТРОВ

ВИТРИНА НА МАЧА

ЦСКА „Ч.ЗНАМЕ“                                                               „ЛОКОМОТИВ“ (Сф)

23 (9)                                  УДАРИ                                     7 (4)

8 (4)                                 от нак. поле                                4 (1)

15 (5)                                 вън от наказ. поле                      3 (0)

4 (4)                                 във вратата                                   3 (2)

0                                      улучени греди                              2 (0)

10 (5)                                 вън от вратата                           1 (1)

8 (4)                                 пресечени удари                          1 (1)

11 (0)                                 КОРНЕРИ                                   3 (0)

2 (1)                                 ЗАСАДИ                                       6 (3)

9 (4)                              НАРУШЕНИЯ                                15 (10)

ЛИДЕРИТЕ В НЕИЗДЪРЖАН СТИЛ

ТЕРИТОРИАЛНО НАДМОЩИЕ НА ЦСКА „ЧЕРВЕНО ЗНАМЕ“ – ПОБЕДА НА „ЛОКОМОТИВ“ (Сф)

Едва ли анализът на тактическите схеми и подходи на отборите в този мач е най-важното, на което трябва да обърнем внимание. И най-добрите схеми и тактически задачи нямат никаква стойност без наличието на игровото майсторство на състезателите, без изявата на техните физически и технико-тактически възможности, творчество и импровизация, които да ги одухотворяват, да направят един истински спектакъл, характерен за съвременния динамичен, интензивен и резултатен футбол.

И в този мач по начало треньорите се бяха погрижили да осигурят собствения си тил и преимущество в средата на терена, а по-малко бяха взели мерки за постигане на пряката цел на играта.

Двата отбора в тоя мач играха слабо, далеч под своите възможности. Едва ли ръководители и треньори, състезатели и привърженици са доволни от това, което бе показано на терена, особено през първото полувреме, протекло под знака на териториалното надмощие на ЦСКА „Ч. знаме“. Скованост в движенията и действията на играчите, статичност без стремеж за откритие, бавно изнасяне на топката, най-често чрез водене, с рядко използуване на точно и навременно подаване, с прекалено струпване на играчите на двата отбора около топката, неточни решения и изпълнения, непозволяващи да се покаже истински, приятен за окото и полезен за отборите футбол – такава бе картината през цялото първо полувреме. Няколко отделни моменти на заплахи пред вратата на локомотивци и голът на Дебърски не внесоха промяна в положението.

През второто полувреме играта стана по-различна, в смисъл по-подвижна от страна на армейците, но в качествено отношение не бе издържана. Решили на всяка цена да променят резултата в своя полза, червенознаменци действуваха по-активно, като вкараха допълнителни сили в нападението. Сега Пенев изостави ролята на последен играч в защитата и от позиция на активен полузащитник, стана най-големият двигател на атаките и заедно с останалите играчи, изнесени на първа линия, и с честото включване на Василев (2) в атака, създаде големи трудности на локомотивци. Почти през цялото второ полувреме „Локомотив“ бе принуден да приема играта в опасна близост пред собствената врата. Имаше критични моменти за защитата и вратаря. Дойде се и до изравняване. Но като че ли увлечени в атака, армейците забравиха за опасностите, които крие разреждането на защитата и освобождаването на игрови пространства за провеждане на резултатна контраатака, още повече, че в състава на „Локомотив“ има играчи, способни за бързо и резултатно контрадействие – Кирилов, Котков, Дебърски. И тъкмо, когато при 1:0 за „Локомотив“ се очакваше всеки момент покачване на резултата, едно откъсване на Петър Кирилов едва не доведе до 2:0 – ударът му улучи страничната греда. А след 1:1 с гол на Пенев, при една от редките контраатаки на локомотивци в 86 мин. Котков, след груба грешка на Радлев, се освободи майсторски от него и отблизо показа на какво е способен, с остър удар под гредата реши мача – 2:1 за железничарите.

Безспорно локомотивци имат право да се радват на победата, защото тя бе извоювана срещу силен противник, с голяма мъка, в решителен за тях мач. Тази победа ще им вдъхне нови сили и надежди за бъдещи успехи. Радостта идва и от възможностите на отбора да използува слабостите в играта на противника, от умението му да контраатакува, както и индивидуалното майсторство на такива играчи като Котков, Дебърски и др. да използват и най-малките възможности за гол. Но определено казано, в последните три кръга, срещу „Спартак“ (Плевен), „Славия“ и ЦСКА, в играта на „Локомотив“ се наблюдава едно значително понижение. Сега той няма физически сили и мощ да провежда мачовете си в оня динамичен, агресивно-настъпателен, локомотивски стил, отличаващ се с голямо движение и преливане на играчите от една линия в друга, с бързо прегрупирване, със закономерно създаване на много голови ситуации и с реализирането на повече голове.

Вече трети мач отборът отстъпва физически на своите противници и само доброто технико-тактическо майсторство на някои ирачи до известна степен балансира недостига на физическа мощ, на издръжливост. Очевидно, налага се по-плътна и по-интензивна подготовка насочена към повишаване на функционалните възможности на играчите и повишаване на тяхната специална издръжливост. Особено внимание в тази насока трябва да се обърне на Котков, А. Михайлов, В. Василев, Дебърски, Т. Колев, защото само технико-тактическото им майсторство не е достатъчно за съвремения футбол.

В по-друг аспект са слабостите на ЦСКА „Ч. знаме“. Не може да се каже, че армейците не са подготвени във физическо отношение. Напротив – последните мачове те играят на високи обороти, но понякога твърде стихийно, с недостатъчно умение за най-правилно разгръщане и завършване на атаката, слабости, които системно се повтарят, за съжаление, от едни и същи играчи. Малко използуване на фланговете, търсене пробив предимно през центъра, главно с помощта на двойното подаване в обстановка наситена с противникови играчи, с къси подавания в широчина, много водене и задържане на топката и т.н. Получава се така: много тичане, териториално надмощие и натиск, но поради горепосочените недостатъци и неточната и разсеяна стрелба – ниска резултатност.

В играчите, изнесени на предна позиция, определено няма усъвършенствувани навици за точна стрелба във вратата. В този мач от общо 13 удара към вратата на „Локомотив“ Марашлиев стреля 4 пъти високо над гредата (нито едно точно попадение), Якимов три пъти извън вратата, П. Николов два пъти вън, а Ц. Атанасов не е стрелял въобще към вратата. Вижте Пенев, който заигра през второто полувреме силно напред, той стреля три пъти и трите пъти във вратата, единият от които стана гол. Изводът тук е не до „лош ден“ на останалите нападатели, а до умение. Става въпрос за оценка на качествата и възможностите на някои от нападателите на ЦСКА „Ч. знаме“ въобще да играят голям футбол.

По-друго е положението със стрелбата у локомотивци: Котков стреля два пъти – един гол, Дебърски два пъти – един гол, Кирилов един път – в гредата; явно по-рядка, но по-резултатна стрелба.

За загубата на ЦСКА „Ч. знаме“ допринесе и слабата игра на Бончев, който не за пръв път прави фатални грешки.

За общо незадоволителната игра на и на двата отбора, като оправдание не може да се приеме решителния характер на срещата и преголямата мобилизация на играчите. Това сигурно е оказало известно влияние, но за тези два отбора сега всички срещи са решителни. Следва ли тогава в бъдеще да очакваме такива слаби игри, лишени от качество и съдържание? Още повече, че в състава на тези два наши ведущи отбори играят по 4-5 души национални и олимпийски състезатели, които не трябва да допускат това.

Очевидно, този мач поставя отново на дневен ред и пред двата състава редица въпроси, без чиито решение едва ли някой от тях би се добрал до заветната цел – шампионската титла.

Ст. ПЕТРОВ

Председател на УМС при БФФ

Предоставил В. Янкулов