Дата: | 25 август 1966 г. |
---|---|
Турнир: | Купа на Съветската армия 1965/66 (Полуфинал) |
Стадион: | Раковски, София |
Посещаемост: | 30 000 зрители |
Треньор на ЦСКА: | Стоян Орманджиев |
Съдия: | Д. Руменчев |
- 58′
- 58′
-
Деянов
-
Методиев
-
Велев
-
Коцев
-
Кирилов
-
Георгиев
-
Дебърски
-
Михайлов
-
Миланов64′
-
Цеков64′
-
9мин
Гол
Никола Цанев (ЦСКА „Ч. знаме“)
-
77мин
Червен картон
Никола Цанев (ЦСКА „Ч. знаме“)
За Купата на Съветската армия
ЕДИНИЯТ ФИНАЛИСТ СЕ ЗНАЕ: ЦСКА „ЧЕРВЕНО ЗНАМЕ“
Тихо, приятно време. Само за мач. И върволица от хора към стадион „Раковски“. Малко преди началния сигнал на международния съдия Д. Руменчев трибуните вече са претъпкани. И пространството над тях. Общо – над 30 000 зрители! Турнирът за Купата на Съветската армия навлезе вече здраво в нашата спортна действителност и се радва от година на година на все по-голям авторитет. Освен това, предстоеше да видим и два от ведущите наши футболни отбора.
Но мача започва. Динамично начало! Страхотен удар на Пенев в страничната греда. И още по-страхотно изстрелян снаряд от Михайлов – също в страничната греда. Изтекли са само пет-шест минути, а вече две разклатени греди. Многообещаващо!
Емоциите продължават. Тече деветата минута. Цанев напада и като доближава полето на локомотивци, дава илюзия, че ще подаде. В последния момент обаче бие ниско, остро и изненадващо към вратата. Деянов все пак усеща по инстинкт посоката на топката, хвърля се и вместо да я избие, се опитва да лови и заплаща скъпо за това: топката минава край него.
В този момент едва ли някой предполага, че това ще бъде крайният резултат. Та остават повече от 80 минути! Уви, срещата свършва сякаш до тук. И наблюдаваният футбол. По-нататък – ходене по мъките. И за състезателите, и за зрителите. Темпото спада. Състезателите и от двата отбора се надпреварват да грешат. Липсват голови ситуации. Футболистите с номер 1 на фланелките скучаят в рамките на вратите. Рядко някой смущава „дремката“ им.
Така, до почивката. И след нея. Все пак прави впечатление, че армейците търсят да проведат нещо по-смислено и организирано, докато у противниците им не проличава никаква игрова идея. В нападение всеки действува едва ли не сам за себе си – по принципа „каквото падне!“.
Малко оживление настъпва към края. Опасен удар на Кирилов, и топката е избита с мъка от Филипов в корнер. След това – нов корнер за локомотивци. А когато Цанев е остранен в 77 мин. от игра за удар без топка (впрочем, грубостите осъдително зачестяват и от двете страни), локомотивци се втурват да възстановяват равенството. Пропада и последният им шанс – силният удар на Михайлов намира отново гредата.
Сп. Тодоров
Предоставил В. Янкулов