2:7 - КОЙ МОЖЕШЕ ДА ГО ПРЕДВИДИ

Видяхме един от чудните мачове във футбола.
Двата тима дойдоха до този дерби мач по различни пътища, всеки се бе препоръчал по различен начин, ЦСКА „Червено знаме“ бе преминал единайсет етапа без загуба, почти винаги със силна игра; Левски бе записал не лош актив. но без да блесне особено. (Бе преглътнал и обвинения за слаби игри). И ето че дойде часа да се пробуди шампионското у шампиона, и то дотолкова, че да потисне неимоверно съперника, да го извади от релсите, да напълни мрежата с голове...

Кой би могъл да предвиди това 7:2?

Но това е футболът, който ни вълнува и привлича...

Във втората минута атака на червенознаменци, едновременен удар по топката от трима души - а кълбото рикошира в мрежата. Гол или автогол?... Името на Жеков се появи на таблото. Предзнаменование? Едва ли. Имаше да се играе още толкова много! И все пак да започнеш мача, такъв дерби-мач, с аванс не е никак лошо...

Никой не би могъл да каже как щяха да се развият нещата, ако този резултат се бе задържал по-продължително. Още повече че ЦСКА „Червено знаме“ започна устремно, с добри технически изпълнения. В тия начални минути неговата игра изглеждаше по-надеждна. Но в 7-та минута- едно центриране отдясно даде неочаквано топката в краката на Аспарухов, той излъга Пенев и изравни - 1:1.

Това бе важен момент в развоя на мача. Окрилени, сините продължиха на високи обороти - бързина, темпо, комбинации. Армейците отвръщаха със същото - а мачът доби най-приятна окраска, най-добро качество. А всичко бе в коректен дух, който се запази до края. В един момент Зафиров нахлу в наказателното поле и му оставаше да преодолее още само Каменски, за да тържествува, но изглежда ходът бе прекалено емоционален и напрегнат за него, та изгуби контрол над топката.

И тогава настъпи моментът на големия обрат. Започна се от наглед незначителен момент -един фаул пред наказателното поле на ЦСКА „Червено знаме“, един силен удар на Я. Кирилов в стената... Но продължението бе щастливо за сините, защото Д. Костов напипа топката и отблизо я ковна в мрежата - 2:1 за Левски. Още не бяха стихнали възклицанията, когато в празно поле към левия фланг нахлу Б. Богданов и прехвърли топката пред вратата там Аспарухов приложи изискана задна ножица, топката се удари в напречната греда... И докато зрителите ахнат втори път, като гледаха как топката отвисоко пада близо до левия стълб, докато белите защитници и техният вратар стояха като хипнотизирани, Я. Кирилов удари силно и точно през малка пролука - 3:1 за Левски...

От тук започва триумфалното шествие на сините и тежката драма на ЦСКА. Покрусени, армейците не можаха да се опомнят истински до края. Те можаха само да разкрият своите слабости, които съперниците им използуваха, за да бележат голове.

Колко различна по характер бе играта на двете единадесеторки: от една страна - голямо движение, необикновено старание всеки миг, което противопоставяше в борбата за топката по двама-трима сини бранители срещу бял нападател; защитата на ЦСКА „Червено
знаме“, известната защита в линия, бе разнебитена от острите набези на левскарите, които, като се движеха много и целесъобразно, търсеха и намираха празни пространства в противниковата защитна система и бързо стигаха до вратата на Йорданов. В същото време, подтиснати, армейците изграждаха бавно своите нападателни действия, натъкваха се едно след друго на препятствия, унило се оставяха да бъдат покрити, не се стараеха с повече движение да избегнат опеката... Може би наистина в основата на тяхната драма бе психологическия удар, който им бе нанесен с тия два гола в 23 и 24 минута, но налице бяха и някои технически и тактически слабости. И ако защитата имаше черен ден, ако Йорданов има голяма вина за някои голове, не по-малка е отговорността на нападателите, които трябваше да дадат нещо съществено за баланса, а не дадоха почти нищо... Жеков падна като зрял плод в кошницата на Вуцов; Якимов се труди много, но и него завладя тая меланхолия, която носят получените голове...

В 45 мин. Левски изпълни корнер и абсолютно никой (нито вратар, нито защитник!) не попречи на Б. Богданов от два метра да отклони с глава топката в мрежата! Комедията от грешки продължаваше... После на два пъти сините нападатели заложиха всичко на бързината и пас на Аспарухов отдясно изведе Я. Кирилов сам срещу Йорданов - 5:1; после пас на Богданов по същия начин изведе Аспарухов - 6:1... Кр. Богданов бе спънат в наказателното поле, дузпа – 7:1... Атанасов накрая понамали конфузията с удар отдалече през много тела - 7:2.

В очерталото се съотношение на силите, при това пълно преимущество на Левски може би не е подходящо да се изтъкват отделни единици, защото всички бяха навити пружини. Но как да се подмине така този неуморен, смел и находчив Я. Кирилов, който стана вир вода, но не престана да спринтира, да надбягва своите пазачи, да конструира и да стреля!... Или моралната сила на капитана Аспарухов, с неговото старание, с умните ходове и с головете, които украсяваха усилията на колектива!...

Необикновен, чуден мач! Необикновен резултат!

Но това го има във футбола...

АЛЕКСАНДЪР ЯСНИКОВ

ВИТРИНА НА МАЧА

ЦСКА „Ч.ЗНАМЕ“                                                      „ЛЕВСКИ“

16 (9)                               УДАРИ                                      12 (7)

5 (3)                        от наказателното поле                       7 (4)

11 (6)                             вън от нак. поле                           5 (3)

4 (1)                               във вратата                                   9 (6)

12 (8)                              край вратата                                 3 (1)

6 (2)                               КОРНЕРИ                                     4 (2)

1 (1)                                 ЗАСАДИ                                     13 (8)

18 (12)                              НАРУШЕНИЯ                           11 (5)

В СПОРТМЕНСКИ ДУХ

Прелистваме бележника си, в който сме отразили „стенограмата“ на неделния двубой. Статистическите данни ни разкриват интересни факти и констатации, които всъщност отразяват духа и чертите на състезанието.

В графата „удари към вратата“ срещу името на ЦСКА сме записали цифрата 16. Анализът показва, че удари с крак са нанесени 15 пъти: във вратата – 4 (Жеков веднъж и Атанасов три пъти); край вратата – 11 (Якимов – 4, Атанасов, Жеков, Цанев, Никодимов, П. Николов, Марашлиев и К. Станков по веднаж). С глава е стреляно само един път – от Жеков и то вън от очертанията на вратата. По този пункт положението при „сините“ е следното: с крак е стреляно 12 пъти, от които 9 във вратата (Аспарухов – 4, Я. Кирилов – 3, Б. Богданов и Костов – по 1), и 3 край вратата (Аспарухов -2 и Костов – 1). С глава е нанесен само веднаж удар, който обаче донесе гол (Б. Богданов в 45 мин.).

Основният извод, който се налага от тези данни, е че общо стрелбата и към двете врати не се отличава с нужната честота. Армейците проявиха нерешителност и неточност в мерника, изстрелваха от време на време някоя топка, и то в повечето случаи от далечни разстояния. А в това време биваха контрирани с бързи действия и редки, но в 60 на сто оползотворени с гол удари.

Интересна, и на пръв поглед будеща недоумение, е статистиката на засадите. Армейците изпаднаха в такова положение само веднаж (Жеков в края на първото полувреме). А същевременно видяхме 4 „сини“ състезатели 14 пъти да остават зад гърба на „бялата“ защита при атака (Я. Кирилов – 6 пъти, Костов – 4, Б. Богданов – 3, и Аладжов – 1). В някои случаи това се дължи на невниманието им в тая последна фаза на нападението, но главно причината бе тактическата ориентировка на армейците да прилагат нарочно тоя прийом. Въпреки това изненадите следваха твърде често и завършваха с голове, което още веднаж потвърди деликатността и изискванията за особено будна мисъл при въпзприемането на такова оръжие.

На другата страна пък се разкри друга слабост. Прилагането на играта с подчертано определен „метач“ (Ивков) в защитната концепция на „сините“ почти изключваше и при най-бързи и внезапни атаки на армейците да се използува удобството на изкуствената засада. Всички бранители на „Левски“ проявиха голяма активност и бързо и успешно успяваха да покриват „неканените гости“ в освободените за миг пространства.

Вземаме и друг елемент – нарушенията. Струва ни се, че в това отношение и двата отбора заслужават поздравление. Санкционирани са 13 състезатели с общо само 29 наказания и при това много от тях за неволно пипане на топката. А при това мачът беше много напрегнат, играеше се настървено, ставаха стълкновения - но все за топката! Не е ли това пример? Та един Вуцов, който не даде мира на Жеков, е санкциониран само веднаж, двама – Павлов и Якимов – които бяха влезли в „люта“ схватка помежду си, имат съвсем чиста игра – директно те са си позволили по един път нечист спор. Ами Пенев, Ивков, Кр. Богданов, Ал. Костов, Ц. Атанасов, които изобщо нямат нито едно провинение?... Ето как един двубой, препълнен със заряд от напрежение може да бъде и образец на коректност, да украси съдържанието си с истинско спортсменство, да насочи играта единствено по направлението: воля срещу воля, умение срещу умение! И това е едно от най-големите достойнства на дерби-срещата, за което съвсем безспорно и определено има голяма заслуга и заслужилият съдия Димитър Руменчев.

Милко СТЕФАНОВ

източник вестник „Народен спорт“