20

ЦСКА „Ч. знаме“(СОФИЯ)
Добруджа(ТОЛБУХИН)
Дата: 14 септември 1968 г. 16:30 ч.
Турнир: „А“ републиканска футболна група 1968/69 (6-и кръг)
Стадион: Народна армия, София
Посещаемост: 35 000 зрители
Треньор на ЦСКА: Стоян Орманджиев
Съдия: Богомил Деведжиев (Русе)
Титуляри :
  • 1
    Георги Владимиров GK
     
  • 2
    Васил Попов
     
  • 3
    Васил Методиев
     
  • 6
    Васил Великов
     
  • 4
    Младен Пенев
     
  • 5
    Георги Бор. Георгиев
     
  • 11
    Иван Господинов
     
  • 8
    Карамфил Николов
     
  • 7
    Иван Тодоров
     
  • 9
    Стоимен Арсов
     
  • 10
    Иван Василев
     
  • 45мин

    Гол

    8. Никола Цанев (ЦСКА „Ч. знаме“)

  • 51мин

    Червен картон

    7. Иван Тодоров (Добруджа)

  • 58мин

    Червен картон

    8. Карамфил Николов (Добруджа)

  • 87мин

    Гол

    9. Петър Жеков (ЦСКА „Ч. знаме“)

2:0 БЕЗСИЛИЕ СРЕЩУ „БЕТОНА“

СОФИЯ. Вижте статистиката: към вратата на гостите бяха отправени 34 силно бити топки (от тях 18 вещаеха гол!) срещу само два удара към мрежата на Йорданов; 12:2 корнери в полза на армейците!... И само две попадения – лични постижения на Цанев и Жеков, улучили целта по веднаж в последните минути на  двете полувремена... Изстрадана победа, която не въодушеви, не зарадва на фона на печалната картина, която наблюдавахме: един „бетон“ и безсилие на армейците да намерят решение в такава обстановка...

Още в началото домакините се хвърлиха на щурм и яростно се стремяха да прекършат съпротивата на съперника си. Ала през цялото време атакуваха сляпо и хаотично, показаха тактическа немощ в ходовете към вратата на Владимиров, който в тоя мач се изяви с голяма вещина. Отсъствието на Якимов бе съвсем очевидно – в играта на отбора нямаше идея, нямаше стройност и стремеж да се разнообразят действията чрез акции по фланговете или с тактически ходове за разтегляне на противника и разреждане на масата от тела пред толбухинската врата. Дори и след изгонването на Тодоров и Николов съответно в 51 и 58 мин. (съдията обясни, че ги е отстранил за неприлични изрази) безсилието продължи и стана досадно.

Добруджанци не мислеха за друго, освен да се бранят. Те вършеха това добре, но не винаги чисто – често прибягваха до грубости и разпри, а съдията се затлачи в компенсации, които направиха ръководството му много слабо.

МИЛКО СТЕФАНОВ

Предоставил В. Янкулов