2:2 УСПЕХ НА ВРАЧАНИ

Врачани уверено взеха едната точка, а можеха да отнесат и втората: в 81 мин. Драгомиров остана сам срещу Йорданов, но силно битата топка срещна коляното на вратаря. Все пак и така армейците получиха добър урок. Не може да става никакво сравнение с онова, което наблюдавахме от тях миналата седмица. Сега нямаше и помен от маневрената им, разнообразна игра. Вярно, че не е лесно да играеш и в собствения си шампионат, и в турнира за шампионите. Но в случая едва ли може да се приеме, че умората е попречила кой знае колко много на армейците. Напротив, те по-често владееха топката, натискаха противника и стреляха, имаха игрова инициатива през по-голямата част от мача, превъзхождаха в индивидуално майсторство, но ... Пак стигаме до старото „но“, до старите слабости в играта на ЦСКА „Ч. знаме“: сбиване на действията в центъра, непрекъснати опити за индивидуален пробив, липса на изненада, разсеяна далечна стрелба. На всичко отгоре този път и отбраната (начело с вратаря Филипов) направи сериозни пропуски. Така по стария, добре познат на всички път, армейците стигнаха до ново разочарование.

Врачани знаеха какво искат и как могат да го постигнат: играха много бойко и маневрено, насищаха собственото си поле с достатъчно играчи и допуснаха минимален брой голови положения пред точно действуващия Петков. Но това съвсем не беше отбранителен вариант. Когато отнемаха топката, верни на своя стил, те я отправяха напред към снажните Драгомиров и Г. Каменов, включваха допълнителни сили от задна позиция и на свой ред заплашваха, стреляха, след което отново бързо се прегрупираха в отбрана, изпреварвайки ответната атакуваща вълна на армейците. Приложена сполучливо, тази тактика им донесе заслужен успех.

Ив. Жечев

Предоставил В. Янкулов