"Казах на Лечков, пипни ми ръката и ще вкараш гол, а ти пиши, че днес ще бъдат най-малко два, тъй като ще сляза при него и преди второто полувреме.“ По време на мача се убедих, че селекционерът на ЦСКА Георги Илиев не само е гадател и кадемлия, а и психолог за футболисти като Лечков: „Данчо е момче с огромни възможности, но трябва да му се говори, за да може веднъж да се отпусне и после..."

И това „после“ се случи най-после с „червената девятка“ след дванайсет ялови кръга без попадение. „Жертвеното агне“ бе „Черноморец“ - отбор, който миналата година на стадион „ЦСКА“ победи по най-категоричен начин с 3:2. Отбор, чиито равенства в миналото на стадион „Народна армия“ са били за ЦСКА по-солени от морската вода. Защото армейски титли „са засядали“ в тези ремита.

Сега бургазлии предприеха по-затворена схема на игра. В средната зона се действаше безкомпромисно, но в никакъв случай грубо. Дори на два пъти след пробиви отляво и центрирания се видя, че защитата на ЦСКА изразява настроението на целия „червен“ отбор - липса на мотивация, на борбеност, на това сам да си направиш мача сложен, защото голът, който си мислел, че ще падне лесно, не идва и не идва. Относителното равновесие на терена се задържа по-дълго. В тези периоди сред черноморци добри прояви имаха Петков и Балан.

... Течеше 40-ата минута - Нанков пусна топка в коридор към Лечков. Център-нападателят напредна, би по диагонала и „отпуши“ най-сетне пролетното настроение у себе си, съиграчите и... трибуните.

През втопото полувреме се видя какво значи един пълноценен Лечков за ЦСКА. Тимът заигра по-стройно и по-уверено, тъй като „деветката“ бе отново „сто на сто“ - вещ подавач на чисти топки и реализатор. Картината за домакините се допълва и от мнението на специално дошлия за мача генерален мениджър на „Мюлуз“ Даниел Буржоа (играл през 70-те години в „Метц", „Седан“ и „Мюлуз"): „Метков не успя да се изяви особено, но показа техника и се видя, че е класен футболист. В Андонов има бъдещ талант. Лечков не само с отбелязаните голове, а и с пласирането си доказа своите възможности на център-нападател."

Всяко справедливо съдийско решение, отсъдено у нас за първи път, изглежда прекалено строго. Това се получи, когато вратарят Шейтанов видя червения картон (излезна Йовчев като полеви играч, а на вратата застана Костенски) от главния арбитър Д. Момиров за хващане крака на Лечков в наказателното поле. Старши треньорът на „Черноморец“ Тотко Дремсизов оспори не абсолютната дузпа, а цвета на картона.

Той заяви, че също е чел Съдийския правилник, уточнен от ФИФА, но все пак... Ала нали съдийските разпоредби са тъкмо за това да се отсече „да“ или „не", а не „все пак“...

Що се отнася до играта в срещата, тя премина най-вече като музата, осенила пролетния хеттрик на Лечков!

източник вестник „Футбол“