Дата: | 17 октомври 1991 г. 17:00 ч. |
---|---|
Турнир: | „А“ републиканска футболна група 1991/92 (10-и кръг) |
Стадион: | ЦСКА, София |
Посещаемост: | 8 000 зрители |
Треньор на ЦСКА: | Аспарух Никодимов |
Съдия: | Любе Спасов |
-
1
-
2
-
4
-
5
-
3
-
6
-
1181′
-
7
-
9
-
862′
-
10
-
14
-
1562′
-
13
-
1681′
-
1Христо Тошев
-
2Георги Стефанов
-
4Ангел Ангелов
-
5Крум Кантарев
-
6Тодор Игнатов
-
7Иван Милиев
-
8Кирил Василев
-
9Петър Ковачев54′
-
10Георги Гаджев
-
11Илиев
-
3Юри Николов
-
Симеон Костадинов
-
13Георги Атанасов54′
-
14Бисер Тончев
-
15Красимир Узунов
-
16Петър Георгиев
-
31мин
Гол
10. Ивайло Андонов (ЦСКА)
В срещата бяха вплетени и се очакваха отгласи и на други индиректни въпроси, отнасящи се до бъдещите задачи и на двата отбора. Какво е състоянието и на какви елементи от играта си ще акцентира ЦСКА в навечерието на мача си с „Хамбургер“ за купата ня УЕФА? Какъв ще бъде обликът на „Хебър“ под ръководството на новия си треньор С. Трънков?
Затова и мачът бе изтеглен в четвъртък. Затова и в състава на домакините не фигурираха Е. Димитров с два жълти картона, Марашлиев, на когото треньорът А. Никодимов бе решил да даде почивка за възстановяване, и контузените Колев, Мачев и Танев. ЦСКА започна срещата с персонално ориентирана защита, което не попречи на Видов да даде и принос в атакуващите действия на отбора. Още по-гъвкава обаче изглеждаше задачата на стопера Парушев и полузащитника Маринов, който прихващаше на моменти връщащия се в дълбочина голмайстор на гостите К. Василев и даваше възможност на Парушев безопасно да използва създадения оперативен простор. В средата на терена Андонов си извоюва безспорна лидерска позиция с маневрените си действия, острите врязвания и постигнатия гол с глава. Неговите колеги обаче не успяха много както в конструктивно отношение, така и в непосредствената им борба за надмощие с полузащитниците на техния съперник.
В нападение десният фланг бе предоставен с предимство на Нанков, докато левият бе предназначен за по-изненадващи ходове на Стоилов и други състезатели от полузащитата. Направи впечатление разширеният периметър и маневреност на Лечков, който се появяваше разнообразно не само по-левия, но и на десния фланг, като извърши чудесни подавания, както и за гола, но в тази среща стрелковото умение му изневери. Общо отборът се държеше уверено на терена, имаше превъзходство при отиграването на високите топки пред вратата на съперника и осъществи редица много точни двуходови и триходови комбинации от дясно от типа - пас към фланговия играч - прострелно подаване в полето пред вратата.
От другата страна на терена защитата на „Хебър“ се уповаваше повече на численото си превъзходство и въпреки това предостави свобода на съперниците си. В нейните редици добри прояви имаше вратарят Тошев, но в подобна среща, в която той имаше много работа, може да се каже, че беше непростимо честото вкарване на топката в игра да се извършва толкова еднообразно с далечни удари. Това лиши съотборниците му от много възможности за съзидателни действия. Полузащитата се открои с дефанзивната си активност, противопоставяше се сполучливо, но и липсваше онова вдъхновение, което покорява при изграждането и провеждането на нападателните акции. Милиев и Илиев имаха няколко успешни прохода по фланговете, но реализаторът К. Василев се придържаше на по-задна позиция и при изпълнението на атаките отборът не успя да изгради добра и стабилна взаимовръзка.
Хубавото бе, че състезателите не са се примирили с недостатъците си и намират съпротивителни сили за изпълнение на общата цел.
източник вестник „Футбол“