10

ЦСКА(СОФИЯ)
Хебър(ПАЗАРДЖИК)
Дата: 17 октомври 1991 г. 17:00 ч.
Турнир: „А“ републиканска футболна група 1991/92 (10-и кръг)
Стадион: ЦСКА, София
Посещаемост: 8 000 зрители
Треньор на ЦСКА: Аспарух Никодимов
Съдия: Любе Спасов
Титуляри :
  • 1
    Христо Тошев GK
     
  • 2
    Георги Стефанов
     
  • 4
    Ангел Ангелов
     
  • 5
    Крум Кантарев
     
  • 6
    Тодор Игнатов
     
  • 7
    Иван Милиев
     
  • 8
    Кирил Василев
     
  • 9
    Петър Ковачев
    54′
  • 10
    Георги Гаджев
     
  • 11
    Илиев
     
  • 3
    Юри Николов
     
Резерви :
  • Симеон Костадинов GK
     
  • 13
    Георги Атанасов
    54′
  • 14
    Бисер Тончев
     
  • 15
    Красимир Узунов
     
  • 16
    Петър Георгиев
     
  • 31мин

    Гол

    10. Ивайло Андонов (ЦСКА)

В срещата бяха вплетени и се очакваха отгласи и на други индиректни въпроси, отнасящи се до бъдещите задачи и на двата отбора. Какво е състоянието и на какви елементи от играта си ще акцентира ЦСКА в навечерието на мача си с „Хамбургер“ за купата ня УЕФА? Какъв ще бъде обликът на „Хебър“ под ръководството на новия си треньор С. Трънков?

Затова и мачът бе изтеглен в четвъртък. Затова и в състава на домакините не фигурираха Е. Димитров с два жълти картона, Марашлиев, на когото треньорът А. Никодимов бе решил да даде почивка за възстановяване, и контузените Колев, Мачев и Танев. ЦСКА започна срещата с персонално ориентирана защита, което не попречи на Видов да даде и принос в атакуващите действия на отбора. Още по-гъвкава обаче изглеждаше задачата на стопера Парушев и полузащитника Маринов, който прихващаше на моменти връщащия се в дълбочина голмайстор на гостите К. Василев и даваше възможност на Парушев безопасно да използва създадения оперативен простор. В средата на терена Андонов си извоюва безспорна лидерска позиция с маневрените си действия, острите врязвания и постигнатия гол с глава. Неговите колеги обаче не успяха много както в конструктивно отношение, така и в непосредствената им борба за надмощие с полузащитниците на техния съперник.

В нападение десният фланг бе предоставен с предимство на Нанков, докато левият бе предназначен за по-изненадващи ходове на Стоилов и други състезатели от полузащитата. Направи впечатление разширеният периметър и маневреност на Лечков, който се появяваше разнообразно не само по-левия, но и на десния фланг, като извърши чудесни подавания, както и за гола, но в тази среща стрелковото умение му изневери. Общо отборът се държеше уверено на терена, имаше превъзходство при отиграването на високите топки пред вратата на съперника и осъществи редица много точни двуходови и триходови комбинации от дясно от типа - пас към фланговия играч - прострелно подаване в полето пред вратата.

От другата страна на терена защитата на „Хебър“ се уповаваше повече на численото си превъзходство и въпреки това предостави свобода на съперниците си. В нейните редици добри прояви имаше вратарят Тошев, но в подобна среща, в която той имаше много работа, може да се каже, че беше непростимо честото вкарване на топката в игра да се извършва толкова еднообразно с далечни удари. Това лиши съотборниците му от много възможности за съзидателни действия. Полузащитата се открои с дефанзивната си активност, противопоставяше се сполучливо, но и липсваше онова вдъхновение, което покорява при изграждането и провеждането на нападателните акции. Милиев и Илиев имаха няколко успешни прохода по фланговете, но реализаторът К. Василев се придържаше на по-задна позиция и при изпълнението на атаките отборът не успя да изгради добра и стабилна взаимовръзка.

Хубавото бе, че състезателите не са се примирили с недостатъците си и намират съпротивителни сили за изпълнение на общата цел.

източник вестник „Футбол“

 

Сувенири

 —