Дата: | 6 декември 1992 г. |
---|---|
Турнир: | Купа на България 1992/93 (Осминафинал — първа среща) |
Стадион: | ЦСКА, София |
Посещаемост: | 1 000 зрители |
Треньор на ЦСКА: | Цветан Йончев |
Съдия: | П. Янински |
-
1
-
2
-
3
-
4
-
5
-
673′
-
8
-
7
-
960′
-
10
-
11
- 73′
- 60′
-
1Петко Петков
-
2Иван Стоянов
-
3Румен Панайотов
-
4Дилян Иванов
-
5Христов
-
6Панталей Заков
-
7Валентин Игнатов47′
-
8Анатоли Тонов
-
9Пламен Танев69′
-
10Илиян Антонов
-
11Веселин Михайлов
-
Валентин Лилов47′
-
Людмил Цветков69′
-
10мин
Гол
4. Красимир Безински (ЦСКА)
-
35мин
Гол
8. Кирил Метков (ЦСКА)
-
40мин
Дузпа - гол
11. Стефан Драганов (ЦСКА)
-
65мин
Гол
Ваньо Шишков (ЦСКА)
-
81мин
Гол
8. Кирил Метков (ЦСКА)
Отначало зрителите бяха критични, недоволстваха от всяка грешка, допусната от състезателите в червено, безпокояха се от неизразителния резултат, подсказваха нетърпеливо - накрая сърцето им се отпусна, трибуните се развеселиха и състезателите от двата отбора бяха заслужено аплодирани.
Състезателите на „Монтана“ през по-голямата част от срещата се държаха достойно, а в редица моменти изглеждаха и по-добре от някои съперници на шампионите от майсторската група. Не се опитаха да снижават темпото, не се групираха в глуха защита, не се опитаха да бъдат повечко твърди, отколкото е позволено. В повечето случаи атакуващите им действия носеха опасност за вратата на съперника, а не бяха рядкост и случаите, когато прекъсваха в доста ранна фаза набезите на домакините. Левият фланг на тяхното нападение бе по-активен, превес имаха по-комбинативните действия от тази страна, много често тук се съсредоточаваха усилията на Антонов, на Тонов, че дори и на включващия се от дълбочина Панайотов. Директно към вратата и отдясно често напредваха успешно отделни състезатели с топката в краката си, което внасяше разнообразие и смисъл в нападателните ходове. Впечатление направиха и опитите на стрелците да търсят очертанията на вратата отдалеч, но така или иначе добре отвоюваните възможности не бяха оползотворени. В тези действия добре се вписа и разумната игра на Михайлов, който показа качества и като диспечер, и като изпълнител в завършващата фаза на атаката.
В организацията на защитните си действия обаче „Монтата“ не успя сполучливо да използва както наличните качества на състезателите си, така и необходимия минимум от тактическо естество, който би му позволил по-успешно да се отбранява. Предоставена бе голяма свобода на съперниците им в средната зона и особено в полето пред вратата, където неособено ефективното групиране и подсигуряване заедно с по-грубите грешки повлия за чувствителния резултат.
Състезателите на ЦСКА изиграха равно срещата, като особено фрапиращо и видимо бе желанието им да поддържат по-високо темпо във всички фази на играта и във всяка част на терена. Това им позволи да владеят инициативата, а по-късно, уверили се в превъзходството си, дори да опитват и ходовете, които навярно не биха си позволили, ако нямаха зад гърба си постигнатата преднина. Всичко това допринесе за по-голямата зрелищност на състезанието, което в никакъв случай не може да се причисли към срещите, в които след 3-4 гола вече никой не играе. ЦСКА и „Монтана се бориха докрай.
източник вестник „Футбол“