Отначало зрителите бяха критични, недоволстваха от всяка грешка, допусната от състезателите в червено, безпокояха се от неизразителния резултат, подсказваха нетърпеливо - накрая сърцето им се отпусна, трибуните се развеселиха и състезателите от двата отбора бяха заслужено аплодирани.

Състезателите на „Монтана“ през по-голямата част от срещата се държаха достойно, а в редица моменти изглеждаха и по-добре от някои съперници на шампионите от майсторската група. Не се опитаха да снижават темпото, не се групираха в глуха защита, не се опитаха да бъдат повечко твърди, отколкото е позволено. В повечето случаи атакуващите им действия носеха опасност за вратата на съперника, а не бяха рядкост и случаите, когато прекъсваха в доста ранна фаза набезите на домакините. Левият фланг на тяхното нападение бе по-активен, превес имаха по-комбинативните действия от тази страна, много често тук се съсредоточаваха усилията на Антонов, на Тонов, че дори и на включващия се от дълбочина Панайотов. Директно към вратата и отдясно често напредваха успешно отделни състезатели с топката в краката си, което внасяше разнообразие и смисъл в нападателните ходове. Впечатление направиха и опитите на стрелците да търсят очертанията на вратата отдалеч, но така или иначе добре отвоюваните възможности не бяха оползотворени. В тези действия добре се вписа и разумната игра на Михайлов, който показа качества и като диспечер, и като изпълнител в завършващата фаза на атаката.

В организацията на защитните си действия обаче „Монтата“ не успя сполучливо да използва както наличните качества на състезателите си, така и необходимия минимум от тактическо естество, който би му позволил по-успешно да се отбранява. Предоставена бе голяма свобода на съперниците им в средната зона и особено в полето пред вратата, където неособено ефективното групиране и подсигуряване заедно с по-грубите грешки повлия за чувствителния резултат.

Състезателите на ЦСКА изиграха равно срещата, като особено фрапиращо и видимо бе желанието им да поддържат по-високо темпо във всички фази на играта и във всяка част на терена. Това им позволи да владеят инициативата, а по-късно, уверили се в превъзходството си, дори да опитват и ходовете, които навярно не биха си позволили, ако нямаха зад гърба си постигнатата преднина. Всичко това допринесе за по-голямата зрелищност на състезанието, което в никакъв случай не може да се причисли към срещите, в които след 3-4 гола вече никой не играе. ЦСКА и „Монтана се бориха докрай.

източник вестник „Футбол“

Сувенири