Двубоите между „червените“ и „червено-черните“ почти винаги са носили белега на онова тръпнещо очакване от неизвестността на битката, защото локомотивци са един от малкото отбори в майсторската група, които са излизали без страх от титулованите шампиони и нерядко са ги огорчавали. Макар и с твърде различно представяне в досегашните срещи, и двата състава пристъпиха към мача от по-ниска база - локомотивци пропуснаха победата „у дома“ срещу съименика си от Пловдив, а първенецът, макар че спечели третото място на турнира „Хуан Гампер", трудно ще забрави катастрофата срещу „Барселона“.

Не може да се отрече, че съперниците се постараха (или по-точно се опитаха) да заличат скорошните неприятни спомени. Началото бе на „червените", които още в 5-ата мин можеха да имат два гола преднина, ако Метков от чиста позиция бе насочил топката в мрежата вместо в ръцете на Ананиев (преди това Шишков от неудобно положение отбеляза ефектен гол). В този период сякаш не се чувстваше отсъствието на Нанков и Драганов, а Шишков след двете си попадения на „Ноу Камп“ бе добил и така необходимото самочувствие, затова и Дудов не се „отлепваше“ от него. В началото на Метков бе даден значителен оперативен простор и неговите ходове често намираха свободни съиграчи. Но тази опасност скоро бе забелязана и дотогава охраняващият го от дистанцията И. Славчев скъси „забранената зона", което не бе по вкуса на основния плеймейкър на шампионите. Постепенно играта му избледня и се видя, че само усилията на Андонов и Коилов да създадат необходимата организация не са достатъчни. Макар и неотлъчно следен от Васев, Андонов продължи да търси свободни пространства, но усилията му невинаги намираха успешното продължение. Макар че и до края „червените“ създаваха впечатление за активност (удари на Метков, Хвойнев, Андонов и няколко мелета пред Ананиев), постепенно умората от изтощителната седмица си казваше думата...

Локомотивци явно разчитаха на своя изпитан метод на изчакване на съперника и канализирайки играта в по-спокойно русло, да „експлодират“ най-неочаквано. Рано падналият гол обаче наруши предварителните им планове, но дълго време те се лутаха в безпътица. Безински бе „сянка“ на Вл. Стоянов, но той в повечето време не се нуждаеше от телохранител, защото сам се пазеше. Не така стояха нещата с младия Борисов, който през седмицата също бе ангажиран (игра в победния мач на юношите ни в Полша и отбеляза първия гол), но в действията му нито за момент не се почувства и следа от умора. Като кръстосвач той прекосяваше полето отляво и отдясно, с лекота преминаваше по двама-трима „червени“ и „охраната“ му Мачев положи неимоверни усилия за опазването му, които като по правило се свеждаха до нарушения. Локомотивци не само изравниха съотношението на силите, но и в отделни периоди (особено в заключителната фаза) бяха по-настойчиви към успеха. Кулминацията бе, когато Христов остана сам срещу Велинов, но вратарят с вещина предотврати гола.

В предишни години подобни ремита носеха щемпела „гросмайсторски", но те идваха след игра, която зрителите аплодираха. Трудно може да се даде подобно определение на снощния мач, в който равният резултат бе реално отражение на показаното. Просто никой не заслужаваше да спечели...

източник вестник „Футбол“