Срещата на двата най-големи отбора в българския футбол привлече многобройна публика не само от близките селища. Скъпоструващо пътуване към Ямбол бяха предприели и многолюдни групи от млади запалянковци с, бяло-червени и синьо-бели шалчета. Както разбрахме, някои от тях не стигнаха до крайната гара; бяха свалени от влака в Пловдив и Стара Загора заради поведение, позорящо дори известната с лошата си слава ирландска фамилия Хулиган.

Младите „червени“ и „сини“ се държаха така, сякаш цялото останало множество е дошло на стадион „Тунджа“ заради тях. По време на мача те изразходваха почти целия си арсенал от бомбички. Поне да имаше защо...

В първата си официална среща извън столицата двата отбора не защитиха с майсторство и дух водещата си роля в нашия футбол. Играчите започнаха мача нервно и напрегнато, допускаха често индивидуални грешки. Имаше много технически брак и неточни подавания. Играта се накъса от нарушения. За кой ли път наблюдаваме как нашите футболисти не успяват да намерят границата между твърдост и грубост в единоборството. Това принуди главния съдия набързо да покаже няколко жълти картона, а в самия край на първото полувреме Йотов видя и червения цвят.

Очакването, че, след почивката армейците ще надделеят, беше бързо опровергано. Те продължиха да играят сковано, без ясна практическа идея. Направиха груби грешки в защита (Филипов, Младенов и особено Вратарят Апостолов), а напред единствено Антон Димитров остана до края непримирим, но така и не получи подкрепа.

"Левски“ заслужено постигна победата. С много добри изяви след почивката на Янков, Донков, Шаламанов и Хубчев и стабилна игра на съиграчите им той не даде никакви шансове на противника. Двата гола (първият след фатална грешка на Апостолов) и още няколко красиви атаки на „сините“ са красноречиво доказателство за превъзходството на „Левски“.

Няколко думи за съдиите: към тях отправиха незаслужени упреци и двамата треньори Методиев през почивката, а Никодимов след мача. Според мен съдийството беше точно и обективно. Главният арбитър Атанас Узунов навреме охлади амбициите на някои да играят грубо, справедливо показа и наказателните картони. Ако трябва за нещо да бъде упрекнат, то е, че не беше докрай последователен. Може би се стресна от многото картони и в последните минути на срещата снизходително подмина прояви, които също заслужаваха наказание.

източник вестник „Футбол“

Галерия