102

ЦСКА(СОФИЯ)
Берое(СТАРА ЗАГОРА)
Дата: 2 май 1992 г. 18:00 ч.
Турнир: „А“ републиканска футболна група 1991/92 (26-и кръг)
Стадион: ЦСКА, София
Посещаемост: 10 000 зрители
Треньор на ЦСКА: Аспарух Никодимов
Съдия: Веселин Миланов, А. Илиев, А. Бонев
Титуляри :
Резерви :
  • 12
    Пламен Мечев
    46′
  • 13
    Даниел Желязков
    58′
  • 3мин

    Гол

    11. Стефан Драганов (ЦСКА)

  • 15мин

    Дузпа - гол

    7. Анатоли Нанков (ЦСКА)

  • 25мин

    Гол

    9. Ваньо Шишков (Берое)

  • 27мин

    Гол

    11. Димитър Сивов (Берое)

  • 29мин

    Гол

    8. Кирил Метков (ЦСКА)

  • 42мин

    Гол

    10. Ивайло Андонов (ЦСКА)

  • 47мин

    Гол

    8. Кирил Метков (ЦСКА)

  • 51мин

    Гол

    8. Кирил Метков (ЦСКА)

  • 53мин

    Гол

    10. Ивайло Андонов (ЦСКА)

  • 58мин

    Гол

    8. Кирил Метков (ЦСКА)

  • 60мин

    Дузпа - гол

    9. Йордан Лечков (ЦСКА)

  • 90мин

    Гол

    8. Кирил Метков (ЦСКА)

НАДМОЩИЕ В ПСИХОЛОГИЯТА И ... ГОЛОВЕТЕ

Познаваме играта на „Бе­рое“ - сподели треньорът на ЦСКА А. Никодимов преди мача, но само от това едва ли ще ни стане по-леко. Планът ни е да акцентираме върху фланговата игра, като Лечков трябва да увлича със себе си бранителите и да отваря про­ход отляво на Андонов. Нан­ков по същия начин трябва да дублира десния фланг, а Метков - централната зона. Из­тегляме и Колев по-напред в средата на терена, за да даде по-голяма свобода и на дру­гите състезатели в нападате­лен план.

 Имам проблеми със със­тава - сподели П. Петков, наставникът на „Берое“. - Не са ни малко контузените и наказаните играчи, но за нас тази среща е като всяка подобна в първенството. Не ми се иска футболистите да пра­вят разлика между леки и тежки срещи и така да наст­ройват играта и усилията си. Разположението ни ще бъде 4-4-2, като нападателите Шишков и Митев ще се стремят да търсят пролуки и да осво­бождават пространства за включване на партньори в атака от дълбочина.

Началото на срещата пот­върди правотата на замислите и на двамата треньори. „Бе­рое“ заигра свободно и леко, установи лек превес, почувс­тва се доброто взаимодейст­вие между състезателите и...най-неочаквано още при пър­вата атака на домакините вра­тарят Драгов направи непрос­тима грешка. Въпреки неочак­вания и ранен гол беройци се съвзеха и успяха отново да се домогнат до оная лекота, с която започнаха. И точно тук - веднага получиха нов гол. Изходът на срещата изглеж­даше вече предрешен. Състе­зателите в зелено обаче во­лево надмогнаха и тази бари­ера в резултата. Ефектно и динамично те успяха да нама­лят съотношението в голове­те и почти веднага след това вратарят Велинов върна жес­та на Драгов. Движението на резултата от 2:0 до 2:2 поста­ви в тежка психологическа позиция играчите на ЦСКА. Но те устояха на този удар. Трогателна бе постъпката на почти всички състе­затели, които се върнаха до своята врата и се опитаха да ободрят съкру­шения Велинов. Инициативата бе на страната на бе­ройци и изглежда­ше, че отборът, който успя да преб­рои до две, ще ка­же и три. Съставът трябваше да се опита да извърши поне основното, което се изискваше за случая - да не предоставя свобода на противника, поне за известно време. Изглежда­ше, че са на прав път, но третият гол на ЦСКА дойде почти автоматично. От този момент играчите започнаха да губят постепенно увереност, докато съвсем се предадоха през второто полувреме.Струва ми се, че този, кой­то в най-голяма степен пов­лия на това настроение на съотборниците си, бе врата­рят Драгов. И не толкова от грешката му при първия гол, колкото от линията на защи­та, която той избра. Не напус­на нито веднъж вратата си при центрирания на топката, не направи никакви опити да пресече пътя й, дори и тогава, когато тя летеше успоредно на голлинията. Така допусна четири разстрелващи удари с глава от непосредствена бли­зост. Очевидно и изненадва­що пасивно бе и поведението на крайните защитници, които категорично отстъпваха в борбата за високи топки и също допринесоха за безапе­лационното превъзходство на състезателите в червено в играта с глава. Някак си скрита в чувстви­телната загуба остана неумор­ната дейност на всеотдайния Сивов на много голям пери­метър в средата на терена, подкрепен с много усилия, с черна и конструктивна работа от Минчев.

Съставът на ЦСКА имаше силен ден. Но той съвсем не беше случаен. Направи силно впечатление рязко подобре­ното взаимодействие между Лечков и Андонов, които пос­тигнаха един удивителен син­хрон в лявата част на напада­телната зона. През второто полувреме Лечков започна да се появява полезно и на нео­бичайния за него десен фланг, освобождавайки централната зона, в която трайно започна да господства изтегленият напред Метков. Почти всички центрирания и голове с глава дойдоха отдясно, за което не е малък приносът и на Нанков.

Особено интересно разпо­ложение придоби защитата, където единствено Дочев и Безински заемаха по-централна позиция. Видов, изпъл­нявайки персонална задача, се появяваше ту на левия, ту на десния фланг, докато Ко­лев оперираше по-малко на десния фланг, а основно нап­ред и в средата на терена. Така крайната линия се изчис­ти от свободни защитници без задачи и се получи наси­тена среда на терена, в която състезателите ефективно се справиха с планираната си конструкторска и реализаторска дейност.

И целенасочените действия на футболистите се увенчаха с много и красиви голове.

Атанас ПЪРЖЕЛОВ

В-к „Футбол", брой №18 (226) / 04.05.1992 г.

 

Галерия