1:1 И РАНО - РАНО ИЗВЪН ТУРНИРА…

СОФИЯ. Какво по-хубаво от това — гол в 32-ата минута и рано заличена преднина, пълна инициатива в играта, по­хвална настойчивост, актив­ност по целия терен и стрел­ба, увенчана с отлично попа­дение на Марков! Надежда­та за най-щастлива развръзка от дуела с реномирания швейцарски тим (миналата година полуфиналист в турнира на шампионите), подхра­нена и от минималния пасив на армейците от първото действие в Цюрих, доби вече реално измерение. Предмостието за голямата офанзива бе овладяно...

Но офанзива не последва. Някак изведнъж „барометъ­рът“ на играта промени по­соката. Особено след почивката. Все повече и повече ар­мейците затъваха в грешки, пропиляваха лековато топката и атаките им се топяха в полето пред Гроб. Дейст­вията им загубиха чара си, изчезна и експлозивността, с която взривяваха в начал­ните 30-ина минути нападателните си ходове. Допускаха вече и до опасна бли­зост някои от авангарда на гостите, които от минута на минута ставаха все по-активни и по-маневрени и изравняваха играта. А на моменти вземаха и превес. ЦСКА „С. знаме” отстъпваше терен на съперниците си, безпомощен да въведе порядък в атаките си да осъществи прелом. И как можеше да го осъществи, когато се реагираше така бавно към движението на топка­та, когато и недостигът на физически сили си казваше думата. Когато изневеряваха със слабата си игра Йончев, Димитров, Пейчев, Джевизов, Средков... Треньорите потърсиха решение с две смени, но и у подкрепленията амуниции те се оказаха с халосни патрони... А пред Камарашев ставаше все по-горещо — с пробиви (ловки и ефикасни) и удари на Ботерон (един отли­чен, вещ диспечер), на Ризи, на острието в атаката Кучинота, в чиято фигура и маниер на игра се долавяха известни прилики с Г. Мюлер, на познатия ни швед Торстенсон, който в 78-ата мин. по чудо не улучи нашата врата ...

Стигна се до продължения. Армейците установиха пак териториален превес, създадоха положения, опитаха удари (Атанасов, Димитров, Мирчев, Йончев), но или бяха неточни, или пък Гроб (какъв вратар!) се намесваше както трябва. А при една контраатака отдясно топката попадна у Кучинота и той отблизо я стрелна в нашата мрежа. Това бе краят на надеждите за ЦСКА „С. знаме*. Със слаба игра — толкоз!

МИЛКО СТЕФАНОВ

Източник вестник „Народен спорт”, бр. 114(4549)/29.09.1977 г.