В огромния амфитеатър на стадиона се бяха стекли десетки хиляди зрители - отново бе настъпил часът за едно голямо изпитание на европейската клубна сцена. Изобщо налице бяха всички предпоставки да се разгори интересна турнирна борба, стига само и действуващите лица да се окажат на висотата на своите възможности, да разкрият напълно шампионския си облик. За истинско гала-представление обаче те не покаваха, че са готови. За нас като домакини незадоволството се подсилва и от обстоятелството, че не можахме да си осигурим и преднина в резултата, за да гледаме с поголяма надежда и на ответния двубой в Сент Етиен.

Не бихме упрекнали армейците в недостатъчен физически потенциал - напротив, до последната минута те поддържаха високо темпо, тръгваха в атаки, нерядко поставяха в затруднено положение противниковата защита. Имаше моменти, когато малко оставаше да видим топката и зад голлинията на „Сент Етиен“. Така бе например още в самото начало, когато Димитров се втурна застрашително срещу Чуркович. А и по-късно след неудържим пробив на Денев (докрая той остана най-опасното острие) по левия фланг в дълбокия тил на „зелените“; след някои остри врязвания на Ц. Василев; след удар с глава на Рангелов. Или в оная 77-ма минута, когато Джевизов се хвърли да засече едно центриране и се озова в мрежата, а топката - лошо улучена от него - профуча над напречната греда...

Но дори и след подобни шах позиции съперникът оставаше неуязвим. Вярно е, че той потвърди някои черти на безспорната си европейска класа, в която можеше да се долови завиден технически финес (Жанвион, Ларке, Сараманя); експлозавна мощ (Фаризон, Синаегел, Рощо, П. Ревели); похвално движение и гъвкаво преливале, украсено с изобретателни ходове; също така и един безуречен Чуркович, еднакво сигурен в рамката на вратата и, когато се налагаше, извън наказателното поле. Но и в този ансамбъл талантите не заблестяха с пълна сила, редуваха се грешки при елементарни положения, по най-лековатия начин проиграха златни голови ситуации. И жалкото е,че при това стечение на обстоятелствата, нашият шампион също не намери най-верния тон. В много случаи в редица състезатели показаха, че им липсва необходимата съсредоточеност и ориентация (Джевизов, Димитров, Рангелов), че допускат излишиа нервност, учудващо бе изобилието на неточни подавания (дори у Горанов, а и у Б. Колев). до средно - безсилието да се форсира пакетираната сентетиенска отбрана като се спазват принципите на фланговата атака. И както само с бяло брашно хубава пита не става, таха и - въпреки вложената енергия - ЦСКА „Септемврийско знаме“ не съумя да изкове победа. Срещу възприетата от гостите схема трябва да се подхожда с повече майсторство и зрелост. Дори и в срещата-реванш, когато тактическата обстановка ще бъде променена, срещу тазгодишния финалист за купата на европейските шампиони тези фактори ще бъдат от решавашо значение.

източник вестник „Народен спорт“

Галерия