Напълно логично резултатът набъбваше. Армейският отбор действуваше сигурно в защита, с необходимото движение в средата на терена, изненадващо и мощно в нападение. В този период бе доста работоспособен Денев. Справяше се с новата си роля Т. Симов, а на десния фланг в авангарда успешно дебютираше Ст. Михайлов.

С два паса в дълбочина Марашлиев бе изведен пред врачанската врата - 1:0. После Жеков оползотвори пряк свободен удар, а Михайлов не се побоя да се намеси в твърдо стълкновение - 3:0. По-нататък щастието се усмихна на Денев и Михайлов. При някои от ситуациите вратарят Тасев направи грешки или остана ням свидетел, но и армейското нападение комбинираше бързо, рационално, ефикасно.

Последните тридесет минути бяха на гостите. Те намалиха разликата в головете, проявиха похвална воля. Може би помогнаха вътрешните размествания (Е. Йорданов се върна да укрепи разнебитения тил)? Или пък се възползуваха от понижената организация в редиците на шампиона (извършил смени), заживял вече с мисълта да пести сили за турнира в Барселона?

източник вестник „Народен спорт“