Това бе мач между първия и последния отбор в таблицата. Едва ли някой очакваше да се развие нещо особено и интересно роботи на терена, Армейците, както във всички свои срещи, навлязоха в полето на противника си още от първата минута ни започнаха познатите си въртележки около наказателното поле. Изобщо позната картина, втръснала се вече на зрителите!

Така обаче бе само десетина минути. След това играта стана жива, бърза, напрегната и равностойна. Павликенци се окопитиха и започнаха също да нападат-. Те строяха играта си нападателно, с активна игра дори на полузащитниците. Така, при взаимни нападения и равностойна игра, завърши първото полувреме - 0:0.

Веднага след почивката гостите оградиха полето пред вратата на домакините, където десетина минути бе твърде „горещо“, По-късно армейците изнесоха отново играта напред, но без да могат да добият дори своя характерен териториален превес. Нападението на павликенщи твърде често се озоваваше пред вратата на ЦДНА. Десет минути преди края на срещата резудуатът бе все още 0:0. Развръзката дойде съвсем неочаквано. Божков изпрати от дълбочина със силен удар топката към Георгиев (10), последният я прехвърли веднага към Михайлов (7), който без забавяне я прати под напречната греда от 5-6 метра. Малко по-късно Панов (3 - Пав) спря грубо Георгиев в наказател ното поле и Божков превърна в гол отсъдения 11-метров удар - 2:0 за ЦДНА.

ЦДНА спечели една твърде случайна победа в мач, в който може ше да загуби една или две точки. Нападението игра отново погрешно и слабо, а защитниците на моменти правеха опасни пропуски. Сравинтелно добре се справиха със задачите си само  полузащитниците. Добри прояви има младият вратар Андопов, който дълго време бе „замразяван“ като резерва и когото най-после треньорът на отбора засл. м. с.: Крум Милев се реши да извади на софийски терен.

Червено знаме (Пав) даде една от най-добрите си игри досега. Отборът заслужаваше един равен мач, а и една негова победа нямаше да бъде незаслужена. Защитата чистеше бързо и сърцато, особено Панов (3). Полузащитниците играеха пълноценно и напред, и назад. Нападението, с опростени, но резултатни комбинации, се озоваваше често пред вратата на противника. Прави чест на отбора, че през 90 мин. игра активио и нападателно, без опит да се ориентира към някои от порочните бранителни варианти. Състезателите играеха борбен, мъжествен футбол. Но да се търси само тук разковничето на успешната игра на отбора е неправилно. Работата е и в това, че павликеици строеха играта си тактически правилно, а и в техническо отношение не отстъпваха много на армейците

източник вестник „Народен спорт“