В сняг започна, в сняг завърши първенството на „А“ РФГ. Тази година то тече необикновено (в сравнение с предишните). ЦДНА не набра навреме онзи голям аванс, който правеше в известен смисъл безпредметни и безизразни послейните му мачове. Напротив, сега последният мач решаваше дали той ще стане първенец или не и се превърна фактически в един турнирен мач - с всичката тази нервност, напрягане на силите, понякога трескаво действие, но само до момента, когато стане очевидно какъв може да бъде изходът.

Вчера този момент настъпи с втория гол на ЦДНА. Това бе в 61 минута. Янев напредна в полето на Славия, навреме съглела, че Михайлов се впуска в празно пространство между белите защитници и му подаде като с ръка. Михайлов догони ритмично топката и би силно от около 15 метра - 2:0. Всякакви съмнения паднаха. ЦДНА се бе добрал до най-високата титла.

По-нататък славистите, укротени, като че ли трябваше да изпълнят една формалност. И мачът доби вид на една обикновена тренировка, в която ЦДНА можеше спокойно да покаже своето техническо и физическо превъзходство. Така в крайна сметка възтържествува класата, поголямото умение.

А до тази 61-ва минута бе друго яче. И за чест на славистите трябва да кажем, че те играха като равен с равен. През първото полувреме те запържаха топката по-продължително в полето на армейците, по-често се озоваваха пред Найденов, отправиха и няколко опасни удара. Преимуществото на славистите имаше основа в устрема и в правилната ориентировка към дълги подавания, с които бързо печелеха простор. ЦДНА под влиянието най-много на Панайотов, предпочиташе да бродира комбинации със своите къси пасове, но канавата бе неподходяща - хлъзгавят, леко заснежен терен убиваше стабилността и армейците в много стучаи лесно губеха топката.

След като зрителят бе развълнуван неколкократно от остри моменти пред двете врати, дойде време да поздрави първия гол. Започна се от едно докосване на топката с ръка от Костов недалеч от средната линия. Топката бе бързо пусната в игра, получи я Панайотов, който за миг се озова на линията на наказателното поле. Тук той излъга един зашитиник и би по земята.

Топката се отби от левия дирек и отскочи пред вратата, където бе... Миланов. А в същото време Василев бе на земята! 1: 0.

Това бе горчиво за славистите, но те все още не се предаваха. Напротив. Чак във второто полувреме, когато силите постепенно се изчерпваха (у тях очевидно по-лесно и по-бързо, отколкото у техния противник), те вече не бяха в състояние да удържат инициатива в играта, а голът в 61 минута съвсем ги разби.

ЦДНА постигна още един гол (Божков от наказателен удар би над стената, а Василев не се и помръдна), като че ли за да подчертае своя триумф. Победата с 3:0 увенча едногодишните усилия на този отбор. За резултата най-голяма заслуга има защитата, която се справи с всички напори на противника. От останалите се отличиха също така Панайотов и Янев. Сред колектива на Славия изпъкнаха Горанов и Патев.

След мача председателят на РСФ др. Ст. Петров връчи на отбора на ЦДНА (треньор засл. майстор на спорта Кр. Милев) знамето и купата на републикански първенец. Зрителите топло приветствуваха армейските футболисти, които за седми път завоюваха високата титла и в тази година на голяма борба в „А“ РФГ показаха, че са най-добрите, най-достойни да бъдат първенци.

източник вестник „Народен спорт“