Спартак наистина надигра шампиона и показа, че с тази игра не заслужава съдбата на изпадащия. Атракциите на Гетов, себераздаването на Гаврилов и пълното господство на Марков в защитата се допълваха от непрекъснатото движение на останалите. Керимов, изнесен като централен нападател тормозеше армейската защита и това отваряше място за импровизациите на капитана Гетов. Уви! Хубавата комбинация, която той завърши с техничен гол, се оказа недостатъчна за краен успех.

Отборът на гостите изглежда не вярваше, че може да за губи този мач - толкова спокойно играчите му посрещаха събитията на терена. Може би не очакваха такава енергична съпротива и на моментни изглеждаха несигурни, разколебани. Отбор - претендент за титлата не би трябвало да разчита на усилията само на няколко ирачи. Добре, че в самия край Пенев наказа грешката на защитниците на домакините и върна усмивките на съотборниците и привържениците си.

Трябва да отбележим, че въпреки решителния характер на двубоя и динамичното му развитие, той бе спортсменски. При това кавалерско поведение на състезтелите, четирите картона, показани от арбитъра Д. Димитров бяха пресилени...

източник вестник „Народен спорт“