2:1 „СЛАВИЯ“ ИЗПРЕВАРИ ЦСКА „ЧЕРВЕНО ЗНАМЕ“

СОФИЯ. – Това бе много важен мач за за тия кандидати за шампионската титла. „Славия“ надделя и с игра, и с резултат. Като се изключи период от двадеситина минути след почивката, когато „белите“ се огънаха пред напора на противника и изневериха на себе си с тия безцелни отбивания на топката, през останалото време „Славия“ държеше спокойно и сигурно нишките на играта. Помагаше и това, че състезателите по-ясно виждаха как да надделеят. В контраатаката бяха по-големи майстори.

Разбира се, „Славия“ дължи много на своята защита, където Петров, както впрочем през целия сезон, действуваше точни и сигурно, а Шаламанов даваше тон за бойкост и устрем.

Мачът бе жив, динамичен и интересен. Състезателите сякаш не усещаха, че теренът е хлъзгав, че ръми дъжд – играеха напористо и всеотдайно. През първото полувреме по-зрели шансове имаха „белите“. Тук те записаха и първия си гол – Йорданов неумело подходи към една центрирана топка и Лечев с глава я прокара между ръцете му – до мрежата. След почивката „Славия“ със стиснати зъби отби всички пристъпи и даде само една жертва – голът на Цанев, постигнат със силен удар по земя от около 30 м като топката мина между десетки крака.

И тук се прояви стоицизмът и творческото начало у „белите“. Докато те се издигнаха до най-добро постижение, ЦСКА „Ч. знаме“ слезе до равнището на своите неудачни игри – оная безизходица, която обезличава футболистите до степен да не можеш да ги познаеш. Особено неочакван бе провалът на защитата, коята накрая бе толкова убъркана и уязвима, че само по чудо не пусна повече от един гол (многозначително бе, че за първи път в този сезон Маринчев бе слаб...).

А победният гол бе изработен идеално, като при упражнение на тренировка: пас към Мишев, който пробива устремно, ангажира пълно вниманието на защитниците и пуска диагонално топката на Лечев (съвсем свободен в радиус от 20 метра), плътен удар в движение – 2:1 за „Славия“.

Ал. ЯСНИКОВ

Предоставил В. Янкулов