Гледайки втората среща между отборите на ЦСКА и „Монтана", човек колкото и да не обича математиката, не може да не си спомни за онези до болка втръснали му задачи, в които от точка „А“ до точка „Б“ препускат колоездач и мотоциклетист и в които предварително се знае, че първи ще достигне целта вторият благодарение на по-голямата си скорост. Да, тъкмо по-голямата скорост на ЦСКА, наред естествено с всички онези спортно-технически качества, които столичният тим има, му осигури успеха и в този втори, общо взето, равностоен двубой с представилите на михайловградската „Монтана“.

Радостното бе, че домакините съвсем не искаха да свалят предварително гарда пред именития си съперник, не го свалиха и по време на целия мач. Стараеха се ако не всичко, то поне една малка част да наваксат от онова което бяха вече загубили преди седмица на стадиона в Борисовата градина. Не успяха, но един равен мач би им прилегнал напълно след показаното на терена.

А несъмнено този успех беше очакван от гостите независимо от предпазливостта, с която беше облякъл думите си в бр. 3 на вестника на ЦСКА (посветен изцяло на двубоя с „Монтана") старши треньорът Ц. Йончев. Неговото голямо желание отборът му да играе винаги за победа и да придобива самочувствие, макар и в непълна степен, в този ден имаха своето покритие. „Не искам да бъда много критичен - заяви след края на мача треньорът С. Йорданов - но мисля, че онова 5:0 в първия двубой предопредели нещата. Видно е обаче, че и двата отбора трябва да свършат много работа през зимната пауза.“ И неговият колега от „Монтана“ Цанински добави: „Донякъде мога да бъда доволен от играта, която показахме. Нека да не забравяме, че това е ЦСКА. И все пак по-друго може би щеше да бъде, ако Игнатов не беше пропуснал чисто положение в 35-ата минута."

Да, това беше най-головото положение за домакините. Изправен само на метър разстояние от Ненов, след добро центриране на Тонов „седмицата“ на домакините не намери най-вярното продължение. Вместо с крак опита нещо като удар с глава, но в крайна сметка нищо не се получи. Получи се обаче нещо друго малко преди 63-ата мин, когато същият този състезател при едно стълкновение в наказателното поле остана да лежи на терена, а неговите съотборници, очаквайки вероятно съдийски сигнал (такъв не последва), малко се поразсеяха, изпуснаха за миг от погледа си А. Димитров и той не сгреши, оплитайки кълбото в долния ляв ъгъл на вратата на Петков. Сигнал не последва и десетина минути преди края на мача, когато Орманджиев не наказа Ненов за хващането на топката с ръце, след като тя му бе върната от негов съиграч, вероятно преценил, че в случая няма никакъв умисъл.

източник вестник „Футбол“