В безбройните констатации за слабостите на „днешната футболна продукция“ запазен периметър имат въздишките по добрите стари дербита между софийските тимове... Колкото и неприемлив като фон за хубав мач да бе дъждовната неделя, „Локомотив“ и ЦСКА ни върнаха приятните преживявания на едно дерби. 

Категоричното 3:0 може да заблуди „отсъствалите“ от стадиона - мачът докрай носеше напрежението на равностойността, локомотивци се „примириха“ със загубата едва след... последния съдийски сигнал. Разбираемо е огорчението им, недоволството от пропуснатите шансове, но трябва да ги поздравим за безрезервното отдаване в играта. Тези думи със същата сила важат и за червените! Ала не сблъсъкът само на волята приповдигна настроението по трибуните - двата отбора не изневериха на техничния си стил, подаванията бяха учудващо (да!) точни, физическата сила рядко приемаше формата на грубостта. В мача „да бъдеш или да не бъдеш“ победата на спортсменския дух дава основание да говорим за професионализъм без кавички.

След срещата старши треньорът на ЦСКА Аспарух Никодимов бе доволен, че „всички състезатели изпълниха тактическия план, съумяха да наложат волята си над съперник, който е традиционно труден. Георгиев бе отличен организатор на атаките, а през второто полувреме защитата бе още по-хомогенна... А предположенията, че присъствието на Николай Тодоров ще изиграе ролята на своего рода „стрес", не можеха да се потвърдят."

Ако говорим за психологически спад, трябва да споменем само едно име - Дудов. Той не бе „на място“ при отбелязването на първия гол, а само минути след това кой знае защо реши да бие отсъдената дузпа, а не предвидения за това Христов? Последвалият пропуск обаче не се отрази на локомотивци - те продължиха атаките и това предопредели разменените роли на двата тима: не „железничарите", а армейците контраатакуваха. И последваха два красиви гола с глава на Марашлиев...

Впрочем не само резултатът е класически - и трите попадения бяха като спомен от красотата на миналото: пробив по фланга, центриране от аутлинията и... ГОЛ!!! А когато се радваме на футбола, няма значение какъв е цветът (червен или червено-черен) на изпълнителите. Важното е да ги има...

източник вестник „Футбол“